И каквито сме си късметлии, в тях лъсна „българска връзка“.

    Така сме орисани, че в дъното на всяка кална локва все ще проблесне някой изтъркан български гологан.

    Новооткритата „българска връзка“ със сигурност е доставила голяма      радост на тукашните заклети българомразци, които се надяват да огласят поредния нещастник като Сергей Антонов – и така да се разтоварят от известно количество от отровата, в която са подгизнали.

    Засега въпросните хиени все още не са се добрали до нещо съществено, което би могло сериозно да опозори страната ни, каквато си е и целта им.

    По повод „българската връзка“, в предаването „На Фокус с Лора Крумова“ на Нова телевизия, направиха интервю с известния американски юрист Джон Тунхайм, който от 1994 г. до 1998 г. е председател на сформираната от Бил Клинтън Федерална комисия, отговаряща за декласифицирането на данните, събрани след убийството на президента Кенеди.

    Тунхайм се оказа несъмнено почтен човек, който знае как да мери думите си.

    За разлика от свинете, които убиват с думи.

    Аферата, в която има „българска следа“, се разгръща в София, човекът, който я ръчка се кипри със странното име „Черноног“, което, поне според ЦРУ, го прави украинец или белорусин – макар че, със същото основание може да е и молдованин и всякакъв друг, но да не тревожим с късна дата американските ни приятели.

     В историята има и една красива дама, която е любовница на съветския консул, и те двамата споделят с „Черноног“, че предстои покушение срещу президента Кенеди.

    Един Господ знае, защо баш в София се случва всичко това – но да го оставим Той да си блъска главата поне над тази загадка. Все пак, очевидно е, че един телефонен разговор на Хрушчов с Кенеди щеше да свърши доста по-добра работа.

    Друго е по-важно: как щяха да се държат сега, в наши дни, ония свине, които навремето направо съсипаха Сергей Антонов?

    Как щяха да се държат Главната Мастия на Лъжата Клеър Стърлинг и нейният български опекун?

    /За Клеър и Д. Паница вече стана дума в предишната ми дописка – както и за Мелвин Гудман, един от най-влиятелните хора в ЦРУ, който безжалостно ги разобличава./ 

    Сега да открехнем вратата към свръхестественото, но внимателно – с една история на поета Левчев, както е съхранена в един наш телевизионен разговор от 2003 година. Отново става дума за Кенеди, но вече за времето след убийството му.

    „Веднъж заведох големия американски писател Джон Чийвър при Ванга – започна разказа си Левчев. – Тя го посрещна с няколко приказки за живота му, които го убедиха, че тя знае много неща, и даже го поуплашиха. След това, за моя голяма изненада, го попита дали познава Жаклин Кенеди. Той каза: “Да.”- “Можеш ли да й предадеш нещо от мен?” – “Да, мога”. – “Кажи й да дойде при мене и аз ще й кажа кой е убил мъжа й ”. Чийвър каза: “А не може ли вие да дойдете, или по друг начин да стане?” Тя каза “Не”. Те не й даваха често пъти до Мелник да отиде! “Ако тя, Жаклин Кенеди, не е наблизо, аз не мога да дам този отговор”, каза Ванга.

    След време, Левчев се сети и за друго. Жаклин Кенеди си била ангажирала за цял месец апартамент в хотел „София”, но така и не я пуснали да дойде.

    „Кой, нашите ли? – попитах. – Че защо, тъкмо щяха най-после да научат нещо съществено?”

   „Как нашите! Какво говориш! Американците!“- ядоса се Левчев.

    Разговорът с Тунхайм беше излъчен в рубриката „Историите на Мария“ на  Мария Йотова. За нея и съавторката й Татяна Тасева е безспорен успех, че са се добрали до човек  от „Комисията Кенеди“ – и то тъкмо тогава, когато се появява „българска следа“ в убийството на Кенеди.

    В някои моменти сякаш усетих леко разочарование в двете момичета – сигурно са си мислили колко ще е хубаво, ако открият, че някой нашенски хахо е гръмнал Кенеди.

    Или  още по-добре, ако го е направил направо Путин.

    Сигурен съм обаче, че те са наясно колко коварни са подобни изкусителни очаквания. Впрочем, за това и припомних жалкия провал на Главната Мастия.

    А Тунхайм, дори при очевидно подозрителните контакти на убиеца

на Кенеди Ли Осуалд, отказва да приеме, че руснаците имат пръст в убийството, понеже не разполага с доказателства за това.

    Каза го и сега, в „На фокус“ – а това направо си е подвиг в шантавите времена на подозрителност, в които живеем.

    Има и друго: според Дейвид Оуен, бивш външен министър на Кралството, за известно време и министър на здравеопазването, както и автор на разкошното изследване „Болестите на властта“, Кенеди е бил удобен за Съветите заради болестите, които го изтощавали, както и заради неумението му да се справя със селяндура Хрушчов.

    Тъй. Колкото по-въздържани са хора като Тунхайм, толкова по-разпасани са хора като бившият шеф на нашите бондовци Гяуров.

    Тия дни той изтърсил: “България ври от руски шпиони, сред тях и журналисти“.

    Това може да го каже само човек, който е преминал през фазата на завирането и вече пуши.

    А руснаците изглежда съвсем са закъсали, щом наемат наши чистачки да  пробутват шпионските им номера.

    Интересно, кого ще накисват оттук-насетне за свои хора? 

    Щом онзи Грозев може, защо и те да не си поиграят.

    Миа Сантова, горката, изпищя тия дни – когато австрийците я посочиха като руска шпионка, а сетне набързо я разжалваха. Някой обаче я е накиснал пред тях – и Миа трябва да се опита да стигне до него.

    Медиите не обърнаха никакво внимание на дърварската глупост на  Гяуров по адрес на журналистите.

    Защо сте толкова ларж, бре?

Кеворк Кеворкян