Сега, когато шведската армия е помолена да помогне на полицията заради рязкото увеличаване на убийствата. Извършени от банди, можем ли да питаме дали има нещо гнило в държавата Швеция? Години наред самодоволните технокрации на Америка и Европа казваха, че Швеция е добре. Само тръмпистите и смутителите на реда говореха обратното. Сега, след съобщението на министър-председателя, че иска от армията да използва всичките си познания за „експлозивите“ и „хеликоптерната логистика“. За да помогне за справянето с епидемията от бандитски престъпления. Може би тези хора ще се събудят от скандинавската си наивност.

Новините от Швеция са тревожни. Министър-председателят Улф Кристенсон обмисля да промени самия закон, за да позволи по-голямо „военно участие“ в борбата с престъпността. Това се случва след тревожно нарастване на броя на уличните безредици. Само през септември 11 души са били убити в резултат на насилие от бандити. Само за един ден – сряда, 27 септември – двама мъже бяха застреляни в Стокхолм. А 25-годишна жена беше убита при бомбен атентат в Сторврета, на 50 мили северно от Стокхолм. Тя е била учителка. Предполага се, че е била съседка на набелязаната цел. Млади учители загиват при взрив? Мина много време, откакто „Гардиън“ публикуваше възторжени статии, че „посещението в Швеция е като пътуване в бъдещето.“

Всъщност, дори „Гардиън“, който отдавана гледа на Швеция като на социалдемократически рай. В противовес на червенобузестия ад, какъвто е Обединеното кралство. Сега е принуден да признае, че Швеция е „разтърсена от вълна на насилие“. Септември е бил най-лошият месец по убийства с огнестрелно оръжие, откакто случаите започнаха през 2016 г., съобщава вестникът. В материала са цитирани тъжните и поучителни думи на Кристенсон: „Швеция никога не е виждала подобно нещо. Следователно, Швеция все още е уникална страна, но този път не по правилните причини.“

Трудно е да се преувеличи сериозността на хаоса в Швеция. Кристенсон казва, че той е „подобен на тероризъм“. На 30 август страната беше разтърсена от четири експлозии в разстояние на един час. През 2022 г. са извършени 90 бомбени атентата и 101 опита за атентати. През тази година до 15 август са извършени 109 бомбени атентата. Има ли и други, които се чудят защо има бомбени атентати в тази някога мирна и щастлива страна? През 2022 г. е имало 391 стрелби, 62 от които с фатален край, което е увеличение спрямо 45 случая с фатален край през 2021 година. Оръжията са навсякъде. Социалните служби в малкия град Йоребро казват, че оръжието вече е толкова лесно достъпно, че повечето от „рисковите“ младежи, с които работят, вероятно биха могли да сдобият с такова за един ден.

В момента в Швеция има толкова много нападения с гранати, че това е единствената страна, освен Мексико, която води регистър на тези нападения. През последните години ситуацията толкова полудя, че дори ВВС, която не винаги е откровена в репортажите си за проблемите, сполитащи „хубавите“ страни от ЕС“, през 2019 г. прозвуча разтревожено: „100 експлозии в Швеция тази година: Какво се случва?“ Наред с насилието от страна на бандите, има и ислямистки бунтове. През април миналата година имаше неколкодневни мюсюлмански бунтове в отговор на действията на десен радикал, който изгори Корана. Началникът на шведската полиция заяви, че „никога не е виждал толкова жестоки размирици“.

Сега шведските войници може да получат задачата да потушат нестабилността. Кристенсон се среща с върховния главнокомандващ на въоръжените сили, за да потърси помощ във връзка със „сериозната вълна от стрелби и бомбени атентати“. Това е „изключително необичайна стъпка за скандинавската страна“, се казва в един от докладите. Това би било изключително необичайна стъпка за всяка западна демокрация. Представете си това да се случва във Великобритания – да има ежеседмични бомбени атентати, религиозни бунтове, необходимост от намеса на армията във вътрешните работи. Щяхме да бъдем шокирани. Ами, би трябвало да сме шокирани, че това се случва на близък съюзник.

Какво се обърка? Кристенсон, който е лидер на дясноцентристката Умерена партия, не пести думите си. Той казва, че този „труден момент за Швеция“ се дължи на „политическа наивност“ и „неуспешна интеграция“. Повечето от последните групови престъпления, както и със сигурност новите престъпления, като бомбени атентати и стрелби, са следствие от масовия прием на мигранти от Близкия Изток и Северна Африка в Швеция, по време на мигрантската криза през 2015 година. Неуспешното интегриране на тези новопристигнали – както в пазара на труда, така и в социалните ценности на Швеция – доведе до появата на големи групи от населението, които нямат много общо или са слабо свързани със страната-домакин.

Бившият министър-председател Магдалена Андершон от Социалдемократическата партия направи подобни коментари на тези на Кристенсон. През април миналата година тя заяви, че твърде дълго сме пренебрегвали факта, че Швеция вече има „паралелни общества“ и че „интеграцията е била твърде слаба, като в същото време сме имали големи количества имиграция“. По отношение на проблемите на Швеция с бандите и ислямизма тя изрече следните пророчески думи: „Живеем в една и съща страна, но в напълно различни реалности.“

Хубаво е, че шведските политически класи, както леви, така и десни, признават кризата на интеграцията. Твърде дълго време евроелитът заклеймяваше като расист всеки, който изразяваше тревога относно идеологията на мултикултурализма, всеки, който се питаше на глас, дали масовата миграция, съчетана с морален релативизъм, приемане на безпрецедентен брой мигранти в момент, когато нашите народи са се отказали от идеята за интеграция, е най-добрата идея. Дори и тези от нас, които подкрепят либералната имиграционна политика, разбраха, че отказът от интеграция е проблем. Особено за мигрантите, които често са оставени в своеобразен етнически балон, понякога с регресивни религиозни ценности, може би неспособни да говорят местния език. Идеологията на мултикултурализма може и да ласкае постмодерната фалшива добродетел на предимно белите елити, но тя подценява мигрантите и малцинствата.

Кристенсон е прав да критикува „политическата наивност“ на европейските лидери, които не се интересуват от трудната задача на интеграцията. Те са издигнали собствената си нужда от изтъкване на добродетелта си над нуждите на своите държави – в този случай представяйки се за промигранти. Това обаче не е просто наивност, а самодоволство. Сред европейските елити имаше безкритично, граничещо със самодоволство отношение към мигрантската криза. Ние вършим добро дело и всеки, който казва обратното, е крайнодесен луд – такава беше позицията. А после се чудят защо от 2015 г. насам „Алтернатива за Германия“ рязко се издигна в Германия, Джорджа Мелони взе Италия, а „Шведски демократи“ имаха най-доброто си представяне в Швеция. Причината не е, че добрите хора в тези страни са се превърнали в разпенени расисти. Това е така защото им е писнало от недосегаемите институции, които поставят самодоволството си пред социалното сближаване.

Ситуацията в Швеция повече от всяка друга страна показва колко смъртоносно е станало самодоволството на технократите. Кой може да забрави как властите се присмиваха на Доналд Тръмп през 2017 г., когато той каза, че Швеция „има проблеми, каквито никога не са предполагали, че са възможни“. „Швеция е добре“, викнаха десните. Сега самият министър-председател на Швеция повтаря думите на Тръмп, като казва: „Швеция никога досега не е виждала подобно нещо“. Така че, нещата не са наред. Те ни излъгаха. Нечестно опаковаха технократското си управление и псевдо-добродетелите си като непогрешими, а критиците заклеймиха като идиоти и фанатици. Възходът на популизма става все по-малко загадъчен с всеки изминал ден.

Брендън О‘Нийл е главен политически автор на Spiked и водещ на подкаста „Шоуто на Брендън О‘Нийл“

Автор: Брендън О‘Нийл, Spiked, чрез WOW-Media