Трябва ли САЩ да гарантират сигурността на Украйна? Украинският президент Володимир Зеленски предложи подобно споразумение наскоро и няколко европейски държави, включително Франция и Германия, вече се съгласиха да поемат десетгодишни ангажименти за сигурност. Въпреки че споразумение за взаимна сигурност, включващо „трайна подкрепа за Украйна в защитата на нейния суверенитет и териториална цялост. Както и възстановяване на нейната икономика и преследване на украинската интеграция в евроатлантическата общност“, може да изглежда необходимо за Вашингтон и Киев в краткосрочен план, сделката ще продължи най-опустошителната война на европейския континент от 1945 г. насам и ще се превърне в бреме за Съединените щати.

Въпреки че възможностите на Вашингтон да помогне на Украйна са ограничени. Това обаче не спира американските законодатели да игнорират тези реалности. Като обещават вечна подкрепа на Украйна до евентуалната й пълна победа над Русия. Даването на обещания, които не могат да бъдат изпълнени, вреди на бъдещето на Украйна и я обезсърчава да следва необходимите дипломатически усилия.

Докато някои членове на Конгреса подхранваха измамни стремежи в Украйна, политиците трябва да признаят, че военните ресурси на Вашингтон са ограничени. Ерик Гомес, старши научен сътрудник в института Cato подчертава, че въпреки че потенциалната китайска инвазия в Тайван е по-значим стратегически императив, поради тежките последици за сигурността и икономиката на Съединените щати, настоящата администрация отделя твърде много ресурси за война в Украйна. Освен това, припокриването между оръжия, изпратени в Украйна, и тези, необходими на Тайван, за да се защити, се влошава.

За да смекчи този проблем, Вашингтон трябва да формулира на Киев неспособността си постоянно да доставя на Украйна оръжията, от които се нуждае за дългосрочна отбрана. САЩ също трябва да стимулират други членове на НАТО, които са добре оборудвани да се защитават, да увеличат военните си инвестиции. Като същевременно те се ориентират към съвместно производство на оръжия с Тайван. По този начин ще се укрепи вътрешната военно-промишлена база на Тайван за производство и складиране на асиметрични въоръжения и боеприпаси, които са от съществено значение за неговата отбрана.

Последният пакет от помощ на САЩ едва ли ще завърти махалото на руско-украинската война в полза на Киев. Като професор по военна история в университета в Калгари, Александър Хил заяви, че пакетът от помощи от 61 млрд. долара „е изключително малко вероятно да има някакво значимо въздействие върху евентуалния изход от войната“ и „със сигурност ще удължи кръвопролитието“.

Тъй като икономиката на Русия се пренастрои към военните усилия в Украйна, разривът във военните способности на двете страни се разширява. Стотици хиляди руснаци са намерили доходна работа в руския военно-промишлен комплекс. Тъй като общите разходи за отбрана са нараснали до приблизително 7,5% от БВП. Понастоящем Русия изстрелва пет пъти повече артилерийски снаряди от украинците, ярък дисбаланс, който изисква внимание. Освен това индустриалната база на Русия се увеличи по време на войната, тъй като производството й нарасна с 3,5% през 2023 г.,въпреки усилията на Запада да го възпрепятства.

За сравнение, американската помощ за Украйна вероятно ще може само да укрепи украинската отбрана и да предотврати руските успехи в краткосрочна перспектива.Логистичните препятствия означават, че въздействието на помощта далеч не е незабавно. Следователно, всякакви стремежи за използване на помощта за възстановяване на завзети от Русия територии, са нереалистични.

Освен това, Украйна може да не успее да получава последователно количество помощ от Съединените щати в бъдеще.

„Всички, участващи в този конфликт, трябва да се отнасят към този пакет от помощи като към последен и да планират съответни мерки, защото това е възможно“. Това каза Кели Грико, старши сътрудник в Stimson Center, по време на скорошен дискусионен панел.

Имайки предвид настоящите реалности, Украйна трябва да се възползва от подкрепата и дипломатическото влияние на САЩ, преди ситуацията да се влоши. Чрез дипломатически мерки Украйна може да се радва на това, което успешно запази през двугодишната война: националната си независимост. Киев отказа Москва от първоначалната й цел да подчини Украйна като васална държава. Русия има значителни предимства на бойното поле. За Москва обаче остават стимули да се ангажира с дипломация, особено ако иска да играе законна роля в стабилизирането на архитектурата на сигурността в Европа и да участва в търговията със Запада.

Украинският неутралитет ще бъде от решаващо значение за всяко бъдещо мирно споразумение. Това ще сигнализира на Москва, че Вашингтон и Киев са сериозни за поддържането на мира в дългосрочен план. Финландия е успешен пример за страна, приела неутралитет след тримесечен конфликт със Съветския съюз. Въпреки че Финландия отстъпи част от територията си, след няколко десетилетия на неутралитет, преди да се присъедини към НАТО миналата година, Финландия се радва на един от най-високите БВП на глава от населението в света, отбелязва 100% в индекса за демокрация на Freedom House и има едно от най-щастливите населения.Украйна може да следва подобен път, което значително ще подпомогне усилията й за възстановяване.

Съединените щати са изключително защитени, с големи океани на запад и изток и мирни съседи на север и юг. Бруталната руско-украинска война е трагична, но носи малко рискове за сигурността на Съединените щати. Вместо да разпалва огъня на европейския континент, насърчаването на украинската дипломация с Русия, прехвърлянето на тежестта върху способните съюзници и преориентирането на фокуса върху по-критичните въпроси, ще послужи добре на Съединените щати за истинско преследване на собствените им интереси.

Автор: Алекс Литъл; // Превод: Opposition