Наводнения, ураганни бури и необичайно високи температури все по-често засягат Европа и България, но мерките за адаптация към климатичните промени остават бавни и недостатъчни. Това заяви доц. д-р Светла Братанова-Дончева от Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Тя е национален координатор на Българската мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания, която отбелязва 20 години от създаването си. По повод годишнината до 27 септември в Клуба на фоторепортерите в София е представена изложба, а между 14 и 17 октомври във Варна ще се проведе международна научна конференция.
Как се променят екосистемите
Мрежата проследява дългосрочно влиянието на климатичните и други промени върху природата – урбанизацията, промяната в земеползването, прекомерното използване на ресурси и инвазивните видове.
Според Братанова-Дончева еднократните научни наблюдения дават само моментна картина. Продължителното проследяване позволява да се откриват тенденции, да се правят прогнози и да се предприемат действия при негативно развитие.
Изследванията се извършват в различни екосистеми – гори, реки, влажни зони, Черно море и крайбрежните райони, както и в Антарктида. Сред научните площадки са тези във Варна, Созопол, по река Места, в Беласица, Петрохан, Сребърна и на остров Ливингстън.
Нужна е адаптация
По думите на учената научните резултати невинаги намират достатъчно бързо приложение в решенията на институциите. Тя отбелязва, че отношението към климатичните промени постепенно се променя, тъй като все повече хора непосредствено усещат последиците от екстремните явления.
Според нея климатичните промени не могат просто да бъдат „спрени“. Фокусът трябва да бъде върху ограничаването на негативните последици и адаптацията на природните и обществените системи.
Тя посочва и риска от засушаване в България. Страната разполага със значителни подземни води, но проблем остават управлението и разхищението на ресурса. Наблюдават се и тенденции към по-топъл и сух климат, към които земеделието и останалите екосистеми трябва да се адаптират.
Особено внимание според нея е необходимо за горските екосистеми, както и за състоянието на Черно море и Дунав.
Наука, институции и бизнес
Мрежата работи и за по-добър диалог между учените, институциите и бизнеса. Според Братанова-Дончева устойчивото развитие изисква баланс между използването на природните ресурси и тяхното опазване, а решенията трябва да се основават на реалните природни процеси.
Този подход ще бъде сред темите и на международната конференция във Варна. В нея ще участват учени, представители на европейски научни мрежи, институции и други заинтересовани страни.
Предвидени са специални сесии за младите учени, координацията между националните екосистемни мрежи и сътрудничеството между различни европейски научноизследователски инфраструктури.
Източник: news.bg
Още новини четете в категория
Новини
6.3 С
6.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Снимка: Newsbg 
