Снимка: Emmanuel Lafont / BBC През последното десетилетие множество публикации съобщиха за наличие на микропластмаси в човешката кръв, органи и дори мозък. Сензационните заглавия обаче предизвикаха съмнения в научната общност относно надеждността на тези резултати. Проблемите могат да произтичат от лабораторно замърсяване или от аналитични техники, които объркват структури от човешки тъкани с полимерни частици.
За да се осигури по-голяма прозрачност и съпоставимост между изследванията, екип от 30 учени от 20 институции по света предложи нова методологична рамка, публикувана в списание Environment & Health. Тя черпи вдъхновение от криминалистиката, където доказателствата се оценяват според достоверността си. Чрез стандартизирани критерии изследователите ще могат ясно да заявяват колко уверени са, че действително са открили микропластмаси в човешки тъкани.
„С голяма вероятност хората редовно поглъщат микропластмаси чрез въздуха и храната." Това коментира Леон Барън от Импириъл колидж в Лондон, водещ автор на рамката. Той уточнява, че наличните данни все още не позволяват категорични изводи за вредата им върху човешкото здраве.
Идентифицирането на микропластмасите, особено на нанопластмасите, остава изключително трудно. Някои проучвания твърдят, че частици са открити в мозъци и органи, но тези твърдения често предизвикват скептицизъм заради трудността частиците да преодолеят защитни бариери като кръвно-мозъчната. През 2025 г. медийни публикации съобщиха, че количеството пластмаса в мозъчни проби е еквивалентно на пластмасова лъжица, но авторите уточниха, че това е медийно преувеличение.
Новата рамка изисква няколко независими метода за откриване на микропластмасите, пълна прозрачност на методологията, публикуване на суровите данни и строг контрол върху възможни източници на замърсяване.
„Предизвикателствата при откриването и измерването на нанопластмаси изискват новаторство, внимание и постоянна критична проверка“, добавя Матю Кампън от Университета на Ню Мексико.
Експертите подчертават, че обсъждането и критичният дебат не са научна криза, а естествена част от научния процес. Само чрез прецизни и прозрачни изследвания може да се установи реалният риск от натрупване на микропластмаси в човешкото тяло.






