Ново изследване на Университета в Единбург показва, че определени личностни характеристики могат да имат пряко влияние върху продължителността на живота.

Проучването, публикувано в Journal of Psychosomatic Research, установява, че хората, които се описват като организирани, активни и отзивчиви, имат значително по-нисък риск от преждевременна смърт, докато тези с високи нива на тревожност, импулсивност или емоционална нестабилност са изложени на по-голяма опасност.

Анализът включва данни от над 22 000 участници и използва стандартната система за оценка на личността „Голямата петорка“ (OCEAN), която обхваща откритост, съвестност, екстровертност, доброжелателност и невротизъм. Вместо да се фокусират върху широките категории, учените разглеждат отделните подчерти – фини различия, които се оказват по-точни индикатори за дълголетието.

„Точността на прогнозите за смъртността практически се удвоява, когато анализът се направи на ниво отделни черти, а не на общи категории“, обяснява професор Рене Мьотус, специалист по личностна психология и съавтор на изследването.

Активността и организираността удължават живота

Хората, които се описват като „активни“ и „енергични“, показват около 21% по-нисък риск от преждевременна смърт, независимо от възраст, пол или здравословно състояние. Подобна тенденция се наблюдава и при тези с висока съвестност, организираност и склонност към отговорно поведение.

Обратно, тревожността, импулсивността и резките промени в настроението се свързват с по-висок риск от здравословни проблеми.

Според учените това вероятно се дължи на хроничен стрес, нарушен сън и по-малка склонност към поддържане на здравословен начин на живот.

Връзката между психичното и физическото здраве

Психологът и когнитивен учен д-р Джон Франсис Лийдър подчертава, че резултатите потвърждават добре познатата връзка между мисленето, поведението и физическото благополучие.

„Определени модели на мислене и поведение могат директно да повлияят на способността на човек да се грижи за себе си. Осъзнатото отношение към здравето и превантивните мерки могат реално да удължат живота“, казва той.

Въпреки че личностните черти се формират рано и са относително устойчиви, те не са напълно фиксирани. Американската психологическа асоциация посочва, че съзнателни усилия, психотерапия и промени в начина на живот могат да развият нови навици и нагласи.

„Дори хора, които се определят като тревожни или апатични, могат да развият повече организираност и оптимизъм чрез практика и подкрепяща среда“, коментира д-р Лийдър.

Приложения и бъдещи перспективи

Според професор Мьотус оценката на характера с по-голяма прецизност може да бъде ключова за персонализираната медицина и използването на изкуствен интелект.

„Ще можем не само да предвиждаме психични и физически рискове, но и да предлагаме индивидуални стратегии за превенция и лечение“, посочва той.

В дългосрочен план учените очакват, че личностните анализи ще се използват не само в медицината, но и в образованието, кариерното консултиране и психичното здравеопазване.

Въпреки обещаващите резултати, авторите подчертават, че са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди до каква степен личността може да бъде надежден индикатор за дълголетие.