Науката твърди, че хората, които предпочитат да будуват и да си лягат късно - т. нар. нощни птици, може би са по-умни.

Телата ни работят по вътрешен часовник, който се диктува както от генетиката, така и от околната среда. И поради тази уникална комбинация от вътрешни и външни фактори, часовниците на телата ни работят по малко по-различен начин. Така че, докато някои хора са склонни да се чувстват по-будни и активни от самото начало на сутринта, други предпочитат по-късен старт и по-късен финал. Може би сте чували за това в контекста на "ранното пиле" и "нощните птици."

Строгият график на работата от 9 до 5 обикновено е в полза на ранобудните. Особено когато става въпрос за достатъчно време за сън. Но когато им се даде възможност да си починат, нощните птици може да се окажат по-остри в когнитивно отношение.

В ново проучване, публикувано в списание BMJ Public Health, изследователи от Имперския колеж в Лондон проучват данни за съня на повече от 26 хил души, за да изследват връзките между техния режим на сън и когнитивните им способности. Данните са взети от Британската биобанка - биомедицинска база данни, в която се изследва съответният принос на генетиката и околната среда за развитието на различни заболявания.

При всички участници сънят от седем до девет часа на нощ е бил оптимален за когнитивните функции, включително тестовете за памет, разсъждение и обработка на информация. Спането по-малко от седем или повече от девет часа имало ясно изразени вредни ефекти върху мозъчната функция при всички участници. Но това не е всичко.

Изследователите също така установили, че предпочитанията на индивида към вечерна или сутрешна активност—известни още като негов хронотип—силно корелират с резултатите от тестовете. По-специално, нощните птици постоянно се представят по-добре в когнитивните тестове от ранобудните хора, докато тези с междинни хронотипове се представят някъде по средата между двете.

Тези резултати се запазили и след като били отчетени други фактори, свързани със здравето и начина на живот, като възраст, пол, хронични заболявания, тютюнопушене и консумация на алкохол.

"Нашето изследване установи, че възрастните, които са естествено по-активни вечер, са склонни да се представят по-добре на когнитивните тестове от ранобудните хора."

Водещият автор на изследването Раха Уест от Катедрата по хирургия и рак в Имперския колеж в Лондон заяви в изявление.

"Вместо да бъдат просто лични предпочитания, тези хронотипове биха могли да повлияят на когнитивните ни функции."

Тези открития допълват предишни проучвания, показващи връзката между високите академични постижения сред "ранните пилета", но по-високите когнитивни способности сред нощните птици. Тези асоциации обаче не доказват категорично, че всички нощни птици са по-умни от почитателите на ранното ставане.

"Важно е да се отбележи, че това не означава, че всички ранобудници имат по-лоши когнитивни способности," каза Уест. "Резултатите отразяват обща тенденция, при която мнозинството може да клони към по-добри познавателни способности при вечерните типове."

Изследователите също така подчертават важността на своите открития за продължителността на съня в по-общ план и неговото въздействие върху когнитивните способности.

"Установихме, че продължителността на съня има пряко въздействие върху мозъчната функция, и вярваме, че активното управление на моделите на съня е наистина важно за повишаване и опазване на начина, по който работи нашият мозък". Това казва съавторът на изследването Дакинг Ма, професор в същото учебно заведение, в изявление.

"В идеалния случай бихме искали да видим политически интервенции, които да помогнат за подобряване на режима на сън сред населението като цяло.", обобщава специалистът.