Ескалацията на напрежението в Черно море и атаките срещу търговски кораби създават сериозни рискове за българската икономика. По-скъпите застраховки и затрудненията при морския транспорт могат да увеличат разходите на големите предприятия и впоследствие да се отразят върху цените на стоките. За това предупредиха икономистите Петър Ганев и Владимир Сиркаров и капитан Никола Христов в предаването „Здравей, България“ по NOVA.

Според експертите последиците от ситуацията в Черно море няма да се ограничат до корабоплаването, тъй като морският транспорт има ключово значение за доставките на суровини и готова продукция.

Петър Ганев: 28 милиона тона товари влизат през черноморските ни пристанища

Икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев предупреди, че затрудненията в морския транспорт могат пряко да засегнат големите индустриални предприятия в страната.

„28 милиона тона продукция или суровини влизат през българските черноморски пристанища и още 7–8 милиона тона – през речните“, посочи той.

По думите му част от най-големите предприятия в България разчитат на морския транспорт за осигуряване на необходимите суровини и за реализация на продукцията си.

Ганев обърна внимание и на проблемите с корабоплаването по Дунав, свързани с ниското ниво на реката.

Допълнително затруднение може да създаде планираното през 2027 г. прекъсване на железопътния транспорт през „Дунав мост“ от румънска страна за една година. Според икономиста България също предвижда последващи дейности по електрификация на железопътните линии.

Така затрудненията в морския и речния транспорт могат да съвпаднат с ограничения и при железопътните превози.

Капитан Никола Христов: Застраховките може да достигнат десетки милиони

Особено тревожна е ситуацията при морското застраховане, предупреди капитан Никола Христов, член на Управителния съвет на Българската асоциация на корабните брокери и агенти.

„Военният риск в Черно море значително се повиши през последните дни. Голяма част от скъпоструващите кораби не искат да дават котировки за превози на товари от и за Черно море. Това е красноречиво за съществуващия риск“, заяви той.

По думите му застрахователните разходи вече са нараснали значително.

„Застраховките вече са значително увеличени и може да достигнат от милиони до десетки милиони за един превоз“, предупреди капитан Христов.

Той обясни, че цялото Черноморие е определено като зона с повишен военен риск.

„Трудно се намира застраховател за зоните около Украйна. За България, Румъния, Турция и Грузия все още има“, уточни експертът.

Това означава, че корабоплаването към българските пристанища продължава да бъде застраховаемо, но при по-високи разходи и по-голяма несигурност.

Владимир Сиркаров: Рискът е и за инфлацията

Икономистът Владимир Сиркаров посочи, че в момента най-силното влияние върху световните енергийни пазари идва от ситуацията около Ормузкия проток.

Напрежението в Черно море обаче представлява допълнителен фактор, който може да задълбочи проблемите в региона.

„Нормализиране – такова, каквото беше преди войната, се очаква в оптимистичния сценарий след март 2027 г. Такива са прогнозите и на Световната банка, и на МВФ“, коментира Сиркаров.

Според него ефектите от кризата в Черно море тепърва ще се усещат.

„И това тепърва ще се проявява по много направления. Не само директно – по линия на енергийните цени, но и като цяло за инфлацията“, предупреди икономистът.

Той подчерта, че поскъпването на морските застраховки е очаквана реакция при нарастващ военен риск. Много по-сериозен проблем би възникнал, ако застрахователното покритие за определени маршрути изобщо стане недостъпно.

Какви могат да бъдат последиците за България?

Основният риск за българската икономика е свързан с увеличаването на разходите за доставка на суровини и транспортиране на готова продукция.

Ако предприятията плащат повече за морски превоз и застраховки, част от тези разходи могат да бъдат прехвърлени върху крайните цени.

Допълнителен проблем би възникнал, ако корабособствениците започнат да избягват определени черноморски маршрути заради опасността от атаки или невъзможността да получат приемливо застрахователно покритие.

Това може да доведе до забавяне на доставки и необходимост от използване на по-скъпи алтернативни транспортни маршрути.