След украинските атаки срещу центрове за данни на руския технологичен гигант „Яндекс“ в интернет се разпространиха твърдения, че голяма част от руските пропагандни ботове са престанали да функционират. Като доказателство беше посочен рязък спад на автоматизирания интернет трафик от мрежата на компанията. Проверки на независими изследователи обаче показват, че тази статистика не измерва активността на политически акаунти в социалните мрежи.

Така възниква по-същественият въпрос: има ли изобщо доказана връзка между поразената инфраструктура и предполагаемите операции за онлайн влияние?

Между 7 и 11 октомври 2026 г. украински дронове атакуваха три центъра за данни на „Яндекс“ в Русия – в Сасово, Калужка област и Владимирска област.

Ударите доведоха до сериозни нарушения в работата на цифрови услуги, използвани от милиони потребители и множество компании.

Почти едновременно с това в социалните мрежи започнаха да се разпространяват публикации, според които атаките са довели до рязко намаляване на активността на акаунти, подкрепящи определени политически движения в Европа и Съединените щати.

Тези твърдения получиха милиони преглеждания. Впоследствие обаче се оказа, че основният аргумент в тях е статистика, която измерва съвсем различен вид автоматизирана дейност.

Реалните поражения: Сериозен удар върху руската цифрова инфраструктура

Атаките срещу центровете за данни на „Яндекс“ са потвърдени от компанията и от международни медии.

Според Financial Times три от шестте центъра за данни на технологичния гигант са понесли сериозни поражения.

Засегнати са облачни услуги, електронна поща, системи за онлайн разплащания, транспортни приложения и платформи, използвани от външни компании.

Съобщава се за прекъсвания в работата на Yandex Pay, затруднения с таксиметрови услуги и проблеми с достъпа до цифрови системи, използвани в търговията и транспорта.

Последиците са се усетили не само в Русия, но и в съседни държави, чиито предприятия използват инфраструктурата на компанията.

Това е измеримият резултат от атаките: повредени съоръжения, прекъснати услуги и затруднения за бизнеса и потребителите.

Оттук нататък обаче започва друга история – тази за предполагаемото изчезване на политически ботове.

Откъде се появи твърдението за спад от 99,6%?

В центъра на публичния спор попадна графика на Cloudflare Radar – платформа, която наблюдава различни показатели за интернет трафика.

Тя показва, че на 11 октомври автоматизираният трафик от мрежата на „Яндекс“ е спаднал до 0,4% от скорошния си максимум.

Числото бързо започна да се разпространява като доказателство, че 99,6% от предполагаемите руски пропагандни ботове са спрели да работят.

Проблемът е, че графиката не измерва подобно нещо.

Става дума за автоматизирани заявки към интернет сайтове от мрежа, използвана от „Яндекс“. Значителна част от този трафик се генерира от т.нар. уеб роботи, които обхождат страниците в интернет, за да бъдат индексирани от търсачката.

Подобни програми се използват от всички големи интернет търсачки.

Те нямат пряка връзка с политическите коментари, фалшивите профили или организираните кампании в социалните мрежи.

Следователно спадът на автоматизираните заявки може да показва проблем в работата на интернет инфраструктурата, но не доказва намаляване на определена политическа активност.

Германската обществена медия Deutsche Welle и специализираното издание The Verge също обръщат внимание на тази погрешна интерпретация.

Как една графика беше свързана с AfD, MAGA и Reform UK

След атаките в социалните мрежи се появиха публикации, според които активността на акаунти, свързани с германската „Алтернатива за Германия“, американското движение MAGA и британската Reform UK, е намаляла рязко.

В някои случаи към графиката на Cloudflare бяха добавяни символи на политически партии и движения, въпреки че оригиналните данни не съдържат информация за тях.

Компанията Graphika, която анализира онлайн общности и информационни операции, провери шест от най-разпространяваните публикации по темата.

Те са събрали общо 6,3 милиона преглеждания.

Резултатът от проверката не потвърждава твърденията за масово изчезване на акаунти в посочените политически общности.

Graphika не установява необичайно намаляване на броя на активните профили или на потребителите с най-голяма публикационна активност.

Това е важно, защото дори да съществуват организирани операции за влияние в определена онлайн общност, не следва автоматично, че всички нейни участници са част от тях.

Подкрепата за дадена политическа партия, критиката към Украйна или изразяването на позиции, съвпадащи с официалната политика на Москва, сами по себе си не са доказателство за координирана дейност.

Какво показват конкретните числа?

Graphika сравнява активността в наблюдавани политически общности преди и след ударите.

При публикациите около германската „Алтернатива за Германия“ на 11 октомври са отчетени 40 365 публикации от 1022 акаунта.

Седмица по-рано те са били 42 040 публикации от 1037 акаунта.

Намалението на публикациите е приблизително 4%.

Според изследователите това е в рамките на обичайните колебания, които през предходните 11 седмици са достигали 38%.

При американските политически дискусии резултатите са още по-показателни.

Споменаванията на MAGA в платформата X са се увеличили с 25% през първите осем часа след удара във Владимир спрямо съпоставими периоди от предходните четири недели.

Тези данни не доказват, че в разглежданите общности няма организирани операции за влияние. Те обаче опровергават конкретното твърдение, че активността им е претърпяла масов срив след атаките.

А съществуват ли доказателства за организирани руски операции за влияние?

Това е въпрос, който трябва да бъде разграничен от случая с „Яндекс“.

През последните години изследователски организации, технологични платформи и държавни институции са публикували данни за конкретни координирани онлайн операции, които свързват с руски организации или лица.

Част от тези случаи включват фалшиви акаунти, координирано разпространение на съдържание и опити за представяне на организирани послания като спонтанни обществени реакции.

Но степента на доказаност на различните случаи не е еднаква.

В някои разследвания са представени технически данни за обща инфраструктура, финансови връзки или координация между профили. В други заключенията се основават на косвени признаци и оценки на анализатори.

Необходимо е също да се прави разлика между държавно организирани операции, частни политически кампании, автоматизирано публикуване и напълно автентична потребителска активност.

Наличието на документирани операции за влияние не означава, че съществува единна, централизирана система, която управлява всички предполагаеми проруски акаунти в интернет.

Още по-малко доказва, че подобна система използва конкретните центрове за данни на „Яндекс“.

В публично представените доказателства за последните атаки липсва потвърдена техническа връзка между поразените съоръжения и определена операция за политическо влияние.

Независимите наблюдения: Има промени, но не там, където се твърди

Анализът на Graphika открива известен спад на активността в рускоезични онлайн пространства.

В наблюдавани Telegram канали публикациите са намалели с между 5 и 15% през двата дни след атаката във Владимир.

Изследователите установяват по-слаба активност и в определени рускоезични общности в Reddit.

Тези резултати обаче не позволяват да се направи заключение за организирана пропагандна дейност.

Възможните обяснения включват проблеми с интернет свързаността, прекъсвания на цифрови услуги, обичайни колебания в потребителското поведение или други фактори.

С други думи, отчетено е намаляване на активността в определени пространства, но причината и характерът му остават неясни.

Експерти, цитирани от The Guardian, също предупреждават, че няма достатъчно основания да се говори за значително прекъсване на предполагаеми руски операции за влияние.

Амил Хан от компанията Valent, която наблюдава десетки мрежи за разпространение на дезинформация, заявява, че екипът му не е установил съществена промяна в активността на следените структури.

Особено показателен детайл от проверката на Deutsche Welle е, че една от широко разпространяваните графики за предполагаем спад около AfD е съдържала данни с дати, които още не са настъпили към момента на публикуването ѝ, както и некоректно мащабирани оси. Това допълнително поставя под съмнение достоверността ѝ.

Украинската позиция: Временни смущения в отделни мрежи

Украинският президент Володимир Зеленски също коментира предполагаемото намаляване на враждебните послания и провокациите в социалните мрежи след атаките.

Тази оценка беше широко разпространена, но сама по себе си не представлява техническо доказателство за причината за наблюдаваните промени.

Украинският Център за противодействие на дезинформацията представи по-конкретни наблюдения.

Според институцията в отделни информационни мрежи, сред които Pravda, InfoDefense и Nod of Time, са отчетени временни смущения в публикуването на съдържание.

В някои групи активността е намаляла приблизително наполовина за около 12 часа, след което е започнала да се възстановява.

Това са данни, които заслужават внимание, но изискват независима проверка.

За да се докаже, че прекъсванията са резултат именно от ударите по „Яндекс“, трябва да бъде установено, че съответните системи действително са използвали засегнатата инфраструктура.

Такава връзка не е публично доказана.

Гледната точка на Москва и въпросът за цивилната инфраструктура

Докато спорът за ботовете се развива основно в социалните мрежи, прекъсванията на цифрови услуги имат непосредствени последици за обикновените потребители.

„Яндекс“ обслужва широк кръг граждански и търговски дейности – от електронна поща и онлайн плащания до транспортни услуги и облачна инфраструктура.

След атаките компанията съобщи за сериозни поражения и започна работа по възстановяване на засегнатите системи.

На 14 октомври руският президент Владимир Путин свика среща с висши държавни представители, посветена на киберсигурността.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че обсъжданията са част от системна работа по въпросите на цифровата сигурност, а не непосредствена реакция на последните атаки.

От руска гледна точка ударите поставят въпроса за защитата на националната технологична инфраструктура и зависимостта на икономиката от ограничен брой големи доставчици.

Независимо от военните цели на атаките, последствията за цивилните услуги са реални и трябва да бъдат отчитани отделно от спекулациите за политическите ботове.

Какво остава недоказано?

Случаят с „Яндекс“ показва колко лесно технически данни могат да бъдат превърнати в политическо послание.

Съществуват надеждни сведения за физически поражения върху центровете за данни и сериозни смущения в цифровите услуги.

Съществуват и измервания, които показват рязък спад на автоматизираните заявки от мрежата на компанията.

Но тези данни не доказват, че са прекъснати конкретни операции за влияние, нито че политически акаунти в западните социални мрежи са управлявани от засегнатата инфраструктура.

Независимите проверки не потвърждават широко разпространените твърдения за масово изчезване на акаунти, подкрепящи определени политически движения.

Същевременно липсата на подобен спад не доказва, че организирани операции за влияние не съществуват. Тяхното установяване изисква отделно разследване, технически доказателства и конкретно идентифициране на участниците.

Най-същественият извод е, че реалните щети върху цифровата инфраструктура на Русия са били използвани като основание за далеч по-широки политически твърдения, които наличните данни не подкрепят.

В този смисъл историята за „изчезналите руски ботове“ е не само разказ за последиците от войната, но и пример за това как една статистика може да придобие значение, което първоначално изобщо не е измервала.

Източници: The Guardian, Financial Times, Graphika, Deutche Welle, Проверено.Медиа