Докато Европа продължава да отпуска милиарди за Украйна, украинските антикорупционни институции разкриват все по-мащабни схеми, в които фигурират бизнесмени, висши държавни служители и хора от най-близкото обкръжение на президента Зеленски. Милиони за съдебни гаранции, разследвания на финансови операции за милиарди, луксозни имоти, суперскъпи автомобили и скандали, които стигат до самия връх на украинската власт. В същото време обикновените украинци преживяват война, мобилизация, разрушена инфраструктура и поредна тежка зима
Всичко това се случва, докато европейските данъкоплатци отново са призовавани да осигурят десетки милиарди евро. Това ли е солидарността? Това ли е контролът върху парите? Докога финансовата подкрепа ще продължава без ясна сметка за резултатите?
Корупцията не е руска пропаганда, за нея говорят украинските институции
Една от най-големите грешки в европейския дебат е опитът всяко поставяне на въпроси за корупцията в Украйна да бъде обявявано за пропаганда на Кремъл.
Това е несериозно!
Украйна има реални и изключително сериозни проблеми с корупцията, включително на най-високите управленски нива. И това не са измислици на руски медии, а разследвания на собствените украински антикорупционни институции – НАБУ и САП.
Нека погледнем само няколко конкретни случая.
Бившият ръководител на президентската канцелария Андрий Ермак беше задържан по разследване за предполагаемо участие в престъпна група и пране на пари. Съдът определи гаранция от 140 милиона гривни – приблизително 2,8 милиона евро. На 18 май 2026 г. цялата сума беше събрана и той напусна ареста. Самият Ермак заяви, че не разполага лично с тези пари и че има приятели, които могат да му помогнат. Според украинските медии сумата е събрана чрез около 200 плащания.

От бившата заместник-ръководителка на президентската канцелария Ирина Мудра беше поискана гаранция от 20 милиона гривни – приблизително 410 хиляди евро. На 8 октомври съдът потвърди, че цялата сума е внесена. Тя фигурира в разследванията „Форест Гъмп“ и „Темида“, свързани с предполагаемо пране на пари и незаконно придобиване на имущество.
На 6 ноември 2026 г. съдът определи гаранция от 65 милиона гривни – около 1,3 милиона евро – за генерал Сергей Дука, високопоставен служител на СБУ. На 13 ноември цялата сума беше внесена. Според украински медии парите са събрани чрез над 1600 отделни плащания.

И тук възниква един съвсем нормален въпрос: Защо и откъде лица, заемащи толкова високи държавни длъжности, разполагат с подобна финансова подкрепа? Кои са хората, които събират милиони, за да извадят от ареста висши представители на властта и службите за сигурност? Какъв е произходът на тези средства и проверяван ли е той достатъчно задълбочено?
Изниква въпросът как е възможно в държава, която непрекъснато иска нови милиарди от Европа, да се събират подобни суми за часове и дни, докато обикновените украинци преживяват война, бедност и недостиг?

А сега да погледнем случая „Мидас“
На 4 ноември 2026 г. НАБУ и САП обявиха приключването на досъдебното разследване по мащабна корупционна схема в енергийния сектор, свързана с държавната компания „Енергоатом“. Според разследващите участниците в престъпната организация са получавали комисиони от 10 до 15% от стойността на договорите. През създадена за целта мрежа за пране на пари са преминали над 111 милиона долара и 12 милиона евро в брой за периода 2020–2025 г.
В центъра на скандала е бизнесменът Тимур Миндич – близък бизнес партньор на Зеленски, за когото разследването твърди, че е участвал в организирането на схемата. Появиха се записи на разговори, чували с пари в брой, луксозни имоти и прословутата златна тоалетна в жилище на Миндич.
Скандалът доведе до оставки и разследвания на висши държавни представители, включително бившия министър на енергетиката Герман Галущенко.
И това не е единственият случай. Операциите „Мидас“, „Форест Гъмп“, „Темида“ и Картаген“ разкриват различни престъпни схеми, в които според украинските разследващи участват бизнесмени, държавни служители, представители на правоохранителните органи и висши чиновници.
При операция „Картаген“ става дума за предполагаема престъпна организация, осигурявала чадър над незаконни колцентрове, трафик на наркотици и други престъпни дейности чрез корупционни връзки в СБУ, полицията и прокуратурата.
Това са разследвания на украинските институции. Не руски телевизионни предавания, не анонимни публикации в социалните мрежи и не измислици на някакви пропагандисти.
А какво да кажем за прословутите суперлуксозни автомобили в Монако?
През декември 2025 г. Доналд Тръмп-младши заяви на форума в Доха, че по време на свое посещение в Монако е забелязал, че около 50% от суперколите, включително Bugatti и Ferrari, са били с украински регистрационни номера. Той постави директно въпроса дали подобно богатство е натрупано в Украйна, докато обикновените украинци воюват.
Изказването му предизвика международен отзвук и постави въпрос, който не може да бъде отхвърлен единствено с етикета „руска пропаганда“: как живее украинският елит, докато страната му получава чуждестранна помощ за стотици милиарди?
И тук не говорим само за парите.
Говорим и за хората, които са принудени да плащат човешката цена на тази война. В Украйна вече се наложи терминът „бусификация“ – насилственото отвеждане на мъже от улиците с микробуси от служители на ТЦК, украинските териториални центрове за комплектуване.
Видеозаписите на подобни безчинства са многобройни. Има документирани случаи на физическа сила, незаконно задържане и злоупотреба с власт. На 10 ноември 2026 г. украинският омбудсман съобщи за случай в Чернивци, при който баща на три деца, имащ законово основание за отсрочка от мобилизация, е бил насилствено вкаран в микробус. По думите му служителите са отправяли и заплахи с оръжие. Държавното бюро за разследване проверява действията на замесените служители.
Само преди две седмици избухна и скандалът с така наречената „къща на ужасите“ край Киев. На 2 ноември около сто души се събраха пред сграда в Петропавливска Боршчахивка след публикации, че в мазето ѝ са държани насилствено десетки мобилизирани и военнослужещи, подложени на изтезания.
Четирима военнослужещи са били откарани в болница, а проверката за евентуални злоупотреби продължава.
Това са проблеми, за които говорят самите украински граждани, украински журналисти, омбудсманът и разследващите институции.
И сега най-важният въпрос: докога Европа ще си затваря очите?
Докога европейските данъкоплатци ще бъдат призовавани да финансират държава, в която собствените ѝ антикорупционни органи разкриват схеми за стотици милиони, а висши държавни служители се оказват в центъра на разследвания за пране на пари и престъпни зависимости?
Докога ще се отпускат нови милиарди, без европейските институции да изискват безкомпромисна отчетност за всеки изразходван евроцент?
Войната в Украйна – докога ще плащаме за илюзията за победа?
Вече почти пет години Европа живее с обещанието, че следващият пакет санкции, следващата доставка на оръжие и следващият финансов транш ще променят хода на войната. Първо бяха милиарди, после десетки милиарди, после стотици милиарди.
Сега Европа обсъжда нови 45 милиарда евро допълнително финансиране за Украйна за 2027 г., при положение че прогнозният финансов недостиг на страната за същата година достига около 70 милиарда евро. И това са 70 милиарда евро недостиг, изчислени след отчитането на други 45 милиарда евро европейска подкрепа, предвидени по съществуващия заем от 90 милиарда евро за 2026–2027 г.
Загубихте се в числата, нали? И аз.
Става ясно, че въпреки огромните финансови ангажименти, Киев продължава да се нуждае от нови десетки милиарди.
И логичният въпрос е: какво се промени след всичко това?
Европа започна да казва „стига“
Към днешна дата вече не е трудно да се забележи промяната в европейския политически климат.
Чехия, Словакия и Унгария не участват във финансовата конструкция на европейския заем от 90 милиарда евро за Украйна. Полша също постави ограничения. На 13–14 ноември Доналд Туск заяви, че страната му няма да отделя допълнителни средства за американските оръжейни доставки по програмата PURL.
Това означава нещо много съществено: дори държави, които последователно подкрепяха Киев, започват да поставят собствените си финансови и национални приоритети на първо място.
България също направи важна крачка в тази посока
На 10 ноември премиерът Румен Радев заяви, че страната ни няма да се включи в предложеното допълнително финансиране от 45 милиарда евро за Украйна, като се позова на тежкото състояние на публичните финанси и свръхдефицита.
Това не е изолационизъм. Това е въпрос на бюджетна отговорност.
90 милиарда, 70 милиарда, 45 милиарда – а после?
На 23 април 2026 г. Съветът на ЕС финализира заем от 90 милиарда евро за Украйна за периода 2026–2027 г.
От тях 30 милиарда са предвидени за бюджетна подкрепа, а 60 милиарда – за отбранителни нужди и развитие наотбранителния капацитет.
На 30 октомври Европейската комисия предложиотпускането на оставащите 45 милиарда евро за 2027 г. На16 ноември вече се обсъжда и нова финансова конструкцияза покриване на очакван недостиг от 70 милиарда евро.
Самият факт, че след огромните финансови ангажименти сеналага непрекъснато да се търсят нови средства, поставявъпроса за устойчивостта на цялата стратегия.
Според Ukraine Support Tracker на института Kiel към 31 август 2026 г. общите ангажименти за военна, финансова и хуманитарна помощ достигат 573,3 милиарда евро.
И тук идва въпросът, който привържениците на безусловното финансиране предпочитат да оставят на заден план:
Какъв е измеримият резултат от тези разходи и какъв е реалистичният план за прекратяване на войната?
Какво предлагат българските „евроатлантици“?
Именно тук трябва да обърнем внимание на позициите на Ивайло Мирчев, Атанас Атанасов, Божидар Божанов, Мартин Димитров, Елисавета Белобрадова и други представители на политическата среда, която критиците наричат „умно красиви жълтопаветници“.
Нека да потърсим отговори на няколко въпроса.
Първо: каква точно е крайната цел?
Какво означава „победа“ в тази война? Възстановяване награниците от 1991 г.? Изтегляне на руските войски? Военнопоражение на Русия? Има ли реалистичен план за постигането на тази цел и каква цена е готова да плати Европа?
Не е достатъчно да се произнасят лозунги за победа, без дасе обяснява как тя ще бъде постигната.
Второ: докога ще продължава финансирането?
50 милиарда? 100 милиарда? 200 милиарда? Има ли предел?
Трето: кой носи отговорност за резултатите?
Ако след поредните отпуснати десетки милиарди ситуацията на фронта не се променя съществено, енергийната инфраструктура продължава да бъде разрушавана, а населението преживява все по-тежки зими, кой трябва да обясни ефективността на стратегията?
Четвърто: защо критиката към безусловното финансиране се приравнява с подкрепа за Путин?
Това е най-удобният, но и най-неубедителният аргумент.
Може да осъждаш руската агресия и едновременно с това да смяташ, че продължаването на войната без ясна политическа перспектива е опасно и финансово неустойчиво.
Може да подкрепяш украинския народ, без да подкрепяшвсяко решение на украинското ръководство.
Може да искаш сигурност за България, без да приемаш, че всяко финансово искане на Киев трябва автоматично да бъде удовлетворено.
Това не е противоречие. Това е право на самостоятелна политическа и финансова оценка.
Румен Радев и неудобният въпрос за националния интерес
Критиките към Румен Радев за позицията му относно Украйна също трябва да бъдат разглеждани в контекста на реалната ситуация. Необходим е аргумент.
И точно тук част от политическите му опоненти имат проблем: вместо да отговорят на въпросите за бюджета, ефективността, контрола и перспективата за мир, те често се ограничават до морални квалификации и геополитически етикети.
Българският национален интерес не трябва да бъде заложник нито на Москва, нито на Брюксел, нито на Вашингтон.
Най-големите губещи са обикновените украинци
Има един аспект на войната, който сякаш остава извън телевизионните студиа и политическите декларации.
Това са хората в Украйна.
Хората, които преживяват поредната зима с риск от прекъсване на електричеството и отоплението. Семействата, които живеят в постоянен страх от ракетни удари. Мъжете, които са изправени пред мобилизацията. Децата, които растат във война.
Енергийната инфраструктура е подложена на постоянни удари. Международната агенция по енергетика предупреждава за сериозните рискове пред електроснабдяването през зимата.
И тук трябва да си зададем един неудобен въпрос:
Помагаме ли на украинците, когато финансираме продължаването на войната, без да предлагаме убедителна политическа перспектива за нейното прекратяване?
Колкото по-дълго продължава войната, толкова повече са разрушенията, жертвите и хората, чието бъдеще е унищожено.
И никой от политиците, които от удобните си кабинети настояват за още оръжия, не трябва да забравя това.

Европа има нужда от стратегия, а не от безкрайни траншове за милиарди
Подкрепата за Украйна не означава безусловна подкрепа за всяко решение на нейното ръководство.
Не означава и че европейските граждани трябва да приемат всяка нова финансова тежест без въпроси.
Време е европейската политика да престане да измерва солидарността с броя на отпуснатите милиарди и пакетите санкции, и да започне да я измерва с реалните резултати.
А на българските политици, които настояват да подкрепяме все нови и нови финансови пакети за Украйна, трябва да зададем един прост въпрос:
Когато и следващите 45 милиарда евро бъдат изразходвани, какво реално ще се е променило?
Защото войната не се печели в телевизионни студиа, с гръмки декларации и с чужди пари.
А мирът няма да стане по-близък, докато самото настояване за прекратяване на войната и за финансова отговорност се използва като повод за политическо заклеймяване.
Да подкрепяш украинския народ не означава да се отказваш от критичното мислене. И да настояваш за край на войната не означава да подкрепяш Путин.
Това е разликата между сляпото следване на политически лозунги и правото на разумна, критична оценка.






