Какво е известно?

„Ако имаше годишна награда „Най-идиотският вот на годината“, тогава вотът за ..... закупуването на ядрен боклук от България определено щеше да спечели наградата.”

Схемата, която Миндич изигра с Галушченко, за да получи след това своите 10-15% от строителството за няколкостотин милиарда... И така, накрая, президентът лично поиска спешно гласуване на този закон.
И Радата гласува. Депутатите от Националната партия изядоха... негатива безплатно. Но никой не успя да купи реакторите.

В това видео ще ви разкажа за първи път как в последния момент Галушченко беше прецакан и защо законът след това престана да им е интересен“, каза Железняк.

Подробности за схемата

„Имаме Хмелницка АЕЦ. Някога по съветско време там искаха да построят нови ядрени блокове, реактори за нещо подобно се намират в складове в България и България с удоволствие ни продава този руски боклук за около 1 милиард долара.

Бандата на Миндич-Деркач-Галушченко смяташе, че това е чудесен начин да започне мащабен проект за изграждане на ядрена електроцентрала с пари на данъкоплатците, да зарови там около 130-140 милиарда гривни, от които да вземат подкупи от 10-15%,“ обясни парламентаристът.

Първоначално, според Железняк, те са искали да крадат от обществената поръчка чрез уплътнения, след това от оборудването, а накрая и от самото строителство.
„Успяха да пробият правителството и президента, за да направят това. Но на финала се провалиха“, продължи той.

Защо не се получи?

„Идеята се появи още през 2024 г. В началото на
2024 г. правителството одобри законопроект за изграждането на два нови енергоблока. Именно Деркач някога е постановил в ядреното законодателство, че всяко ново ядрено строителство изисква отделен закон“, отбеляза Железняк.

Той е внесен на 3 април 2024 г. Според народния депутат, законът е бил блокиран в Радата през цялата 2024 г.

Започнахме да разбираме какво е измислил президентът. Казаха ни, че президентът иска Украйна да купи тези реактори, а строителството ще се проведе след войната.

Имахме определена идея: ако президентът иска да купи и събира гласове за това, нека някой да запише в закона покупката в България, но без право на строеж.

След това, със съдействието на енергийната комисия, възникна идеята да се направи съвсем различен законопроект за правото на Украйна да купи тези реактори“, каза Железняк.

“Да, беше направена поправка, според която Украйна може да купи тези конкретни реактори по директен договор, но дори не може да ги внесе в Украйна, защото за поставянето и изграждането им е необходим отделен закон.

Нито Галушченко, нито неговите хора обърнаха внимание на това, текстът беше написан спешно през нощта и беше променен в последния момент. Тази поправка беше направена, украинският парламент бързо я одобри. След одобрението, Администрацията на президента започна да разглежда текста и осъзна, че в този текст липсва основното - възможността да се открадне нещо. ...

Законопроектът дълго време не беше подписан, след това беше подписан едва през март, след което България каза, че са променили решението си за продажба на реакторите, защото тази история също престана да им е интересна според формулата, която бе предложена“, добави Железняк.

Железняк подчерта, че президентът през цялото това време публично е подкрепял историята, така че трябва да има някои конкретни въпроси към него, дали е променил позицията си.

Източник: censor.net