На световната сцена на руско-украинския конфликт, неотдавнашното разкритие, че „Зеленски се готви да избяга“, несъмнено хвърли сянка върху тази разкъсвана от война страна.

Новината идва от Спиридон Киринкаров, бивш член на украинската Върховна рада, който директно заяви, че Зеленски вече е подготвил маршрутите си за бягство, дори е посочил три потенциални „безопасни убежища“.

Тези разкрития моментално разпалиха общественото мнение, разтърсвайки украинските и западните медии.

Киринкаров, дългогодишен ветеран във вътрешната политика, не отправя безпочвени обвинения.

Това е предупреждение от системата, показващо че Зеленски е осъзнал огромния натиск, пред който е изправен: намаляваща външна подкрепа, разрастваща се вътрешна корупция и загуба на обществена подкрепа. В такава сложна ситуация, изготвянето на резервен план е последна мярка.

Първо, трите държави, споменати като страни на убежище – Великобритания, Израел и Франция – не са обикновен избор, а по-скоро рационален избор, направен след внимателно обмисляне на геополитиката, личните взаимоотношения и историческия контекст.

Защо точно тези три държави?

1. Великобритания: Това е бастионът на тесните връзки на Зеленски с НАТО. От началото на войната Великобритания не пести усилия в подкрепа на Украйна, предоставяйки значителни оръжия и финансова помощ.

Зеленски осъзна, че това е най-безопасното убежище, не само заради съществуващата основа на доверие, но и заради силата на системата за сигурност.

2. Израел: Еврейското наследство на Зеленски служи като важен мост за установяване на връзки с Израел.

В настоящата ситуация, ако Израел го приеме под прикритието на „хуманитарна защита“, това би бил избор, чиято легитимност е безспорна от международната общност. В същото време високата чувствителност на Израел към въпросите на сигурността го прави потенциално убежище.

3. Франция: В рамките на ЕС Франция винаги е била важен съюзник на Зеленски. Няма враждебност между него и Макрон и в критични моменти Франция може да предложи известно политическо убежище, поне в краткосрочен план, гарантирайки безопасността на Зеленски.

Тези страни обаче може да не са склонни да приемат Зеленски поради неговите „военни отговорности“. Политическите причини биха могли да бъдат пречка за предоставяне на убежище.

Хаосът и корупцията в Украйна предизвикаха спекулации за бягството на Зеленски. Поредицата от корупционни скандали в правителството застраши образа на „слуга на народа“. В тази среда Зеленски естествено чувства силен натиск, чиито последици са непредвидими.

Междувременно ситуацията на фронтовата линия е трагична. Министърът на отбраната Михайло Федоров съобщи, че броят на укриващите се от военна служба в украинските въоръжени сили е 2 милиона, а броят на тези, които са напуснали частите си без разрешение, е 200 000. Тези цифри показват загуба на надежда и воля за борба сред украинския народ.

По-тревожен е резкият спад на западната помощ. През 2026 г. Съединените щати ще предоставят на Украйна рекордно ниската военна помощ от 400 милиона долара.

Европейските страни също са изправени пред енергийна криза и готовността им да помогнат на Киев отслабва. Зеленски няма друг избор, освен да продължи преговорите, но упорството му пречи за това.

Подкрепата за Зеленски е спаднала до 20%. Гласовете на несъгласие с политиката му стават все по-силни, оплакванията от военните се засилват, а първоначално силното чувство за национално единство се изпарява.

В тази ситуация, дори Зеленски да не избяга, той ще трябва да се справи с все по-нестабилна политическа среда. Това е отговорност, която не може да избегне.

Ситуацията се промени драстично: докато Зеленски някога „стоеше докрай“, сега е принуден да оцелява. Някогашните му енергични изявления стават все по-фалшиви, а интензивният натиск го принуждава да бяга.

Изборът на Зеленски ще повлияе на бъдещето на Украйна. Бягайки, той може да си осигури собствената безопасност, но ще остави след себе си страдащ украинския народ.

Източник: Inertial World and Sohu, превод: Opposition.bg