Рим настоява за укрепване на ролята на върховния представител Кая Калас и за запазване на влиянието на националните правителства, докато френско-германската инициатива предвижда прехвърляне на част от функциите на европейската дипломатическа служба към Европейската комисия, ръководена от Урсула фон дер Лайен.

Според италианския всекидневник „Република“ позицията на правителството на Джорджа Мелони е част от разширяващия се дебат за това кой трябва да определя и координира външната политика на ЕС.

В центъра на спора е бъдещето на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), оглавявана от Кая Калас.

Франция и Германия предлагат промени в европейската дипломация

Париж и Берлин настояват за реформа, която да подобри координацията между европейските институции и да направи външнополитическите решения по-ефективни.

Според представените предложения значителна част от дейностите на ЕСВД могат да бъдат интегрирани в структурите на Европейската комисия.

Подобна промяна би засилила ролята на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен в координирането на външните отношения на ЕС.

Френско-германският план обаче предвижда и разширяване на правомощията на самата Калас в рамките на Комисията, включително по отношение на европейските политики с външно измерение.

Именно това поражда институционалния спор. Въпреки възможността да получи допълнителни функции, върховният представител би могъл да се окаже в по-силна йерархична зависимост от председателя на Европейската комисия.

Според публикации на „Файненшъл таймс“ и „Евронюз“ предложенията все още се обсъждат и не представляват окончателно решение за реорганизация на европейската дипломация.

Италия настоява Калас да бъде водещият координатор

На 21 октомври италианската агенция АНСА съобщи, че Рим е разпространил неофициален документ, известен като non-paper, в който представя собствената си визия за реформата.

Италия предлага укрепване на ролята на върховния представител по външната политика, като същевременно настоява да бъде запазен институционалният баланс, установен от европейските договори.

Според документа Калас трябва да изпълнява ролята на „ясно изразен номер две“ в Европейската комисия по въпросите на външните отношения и да координира стратегически дейността на комисарите, чиито ресори имат международно измерение.

Рим обаче подчертава, че върховният представител трябва да продължи да действа въз основа на мандат от Съвета на ЕС.

Италианската позиция включва също засилване на координацията между Съвета по външни работи и Съвета по общи въпроси, както и укрепване на ЕСВД като център за координация между държавите членки и европейските институции.

Предлага се да бъде запазен и съществуващият баланс между европейските служители и националните дипломати в структурата на службата.

Залогът е ролята на националните правителства

Различията между предложенията засягат не само отношенията между Урсула фон дер Лайен и Кая Калас, но и участието на държавите членки във формирането на общата външна политика.

Според „Република“ италианското правителство се стреми да предотврати прекомерното съсредоточаване на правомощия в председателството на Европейската комисия.

Вместо това Рим предлага по-силна дипломатическа служба, която да работи в тясно сътрудничество с националните правителства.

Италианската инициатива е различна от френско-германската, но двете позиции имат и обща цел — по-добра координация на европейската външна политика.

Основното разногласие е как да бъдат разпределени правомощията между Европейската комисия, върховния представител и държавите членки.

Решения се очакват до края на годината

Обсъжданията за бъдещето на ЕСВД продължават, като според европейски медии се очаква до декември да бъде постигната по-голяма яснота за възможните промени.

Реформата би могла да засегне организацията на европейските дипломатически представителства, координацията на международните политики и взаимодействието между институциите.

Засега няма окончателно одобрен модел, а евентуалните промени ще трябва да получат необходимата подкрепа от държавите членки.

Източници: АНСА, „Република“, „Файненшъл таймс“, „Евронюз“