Според него в Русия се готвят за втория етап на войната – срещу Европа, която може да започне през пролетта на следващата година. Теоретично е възможно първият удар да бъде нанесен срещу Полша, Румъния и България, смята той.

– Да започнем с 9 май – Ден победы, както му викат руснаците. Сещам се веднага за песента от филма „Белоруската гара“ – Нам нужна одна победа. Има ли такава победа, с която Путин може да посрещне 80-годишнината от 9 май, господин Вацев?

– Те удържаха в реалните граници резултатите от украинската кампания, това е победа, но още не е със световноисторическо значение. Обсъждането на тази победа има други два смисъла. В Русия винаги е имало една малка, „вътрешната Европа“, още от времето на Петър Велики. Това са руските западняци. Тази малка „вътрешна Европа“ ще бъде притисната много силно и особеният начин, по който се подготвя празнуването на 9 май говори за това, че се очаква това да стане. Просто в Русия се бият малката Европа и голямата Русия.

– Как ще стане това?

– То вече е започнало. Това е притискане на малката Европа във всички отношения – културно, идеологическо, политическо, икономическо. Доскоро тя имаше много добри позиции в руската икономика. Тази икономика бе хибридна – с имперски елементи, които се развиваха бързо, и от друга страна прословутият руски капитализъм, който те почнаха да строят преди разпадането на СССР. Малката Европа бе един икономически либерален блок, ситуиран добре в управлението на руската държавна икономика. Малката Европа е в руското изкуство и в културата, в образованието. Това са хората на Сорос. В България ние престанахме да ги забелязваме, в Русия никой не го затрудняваше доскоро. Сега започва идеологическо настъпление срещу тях със съответните руски особености. Това влияние ще намалява много бързо, защото – това звучи много силно, което ще кажа – в Русия се готвят за втория етап на войната.

– Но той още не е завършил първият етап и не се знае кога това ще стане?
– Първият етап бе прокси война. Украйна бе прокси елемент, върха на копието на Европейския съюз, а доскоро и на Америка. Излизането на САЩ от този антируски съюз е ключово, епохално историческо събитие. След нежеланието на Тръмп да участва в европейските военни дела, Европа се готви сама да воюва. И, между другото, това се усеща и в България.

– Какво ви дава основание да твърдите това?

– Нашите се опитват да го представят по-скоро като бизнес, а не като военно дело. Готвим се за войната на равнището на бизнеса, на военното производство, което е предимно държавно, макар че има и частни сегменти. При нас има една хитрост, в Европа е съвсем сериозно. Европейската бюрокрация, т. е. урсулите, пред очите ни направиха исторически блок с военно-промишлените комплекси преди всичко във Франция, но и в Германия, в Скандинавия, в Италия и в Испания. Европейските военни комплекси не бяха силно развити до преди това. Тоест – Европа се готви за нападение срещу Русия, а Русия се готви за война с Европа.

– И кога ще стане това?

– Тази война се очаква да започне след прокси етапа, който е сега. Тръмп направи решителната крачка, той се отказа от европейските дела, защото има нужда да бъде освободен от европейската проблематика, за да решава големият американски проблем, който става все по-труден – отношенията с Китай. Китай няма никакво намерение да отстъпва, това е много важно от геополитическа гледна точка. Все се надявах, че Китай ще предложи някаква компромисна форма на Америка, но не забелязвам елементи на компромисно поведение в политиката на Пекин. Така че Тръмп има своите грижи и не е ясно как ще успее да ги решава. Прокси етапа на войната се предполага да завърши някъде към зимата на тази година, но през пролетта на 2026-та ще започне директен удар на Русия с европейския военно-промишлен комплекс, поне в Москва така очакват. И те се готвят отсега и има всички основания тя да победи.

– Къде ще бъде нанесен този директен удар, в една държава?

– Не в една държава. В няколко държави. Директният удар може да започне не с ядрено оръжие…

– Путин каза, че няма да го употребява…

– Те го казват непрекъснато. Там има един малък цикъл – от време на време някой поставя въпроса за употреба на ядрено оръжие, след това се мълчи един месец, въпросът се обсъжда и Путин съобщава, че за нас това не е актуално. Това става вече три пъти, това е малката примка – отначало се говори за употреба на тактическо ядрено оръжие, след това се мълчи и се правят научно теоретически разработки, след което държавното управление в лицето на президента заявява, че за нас това не е актуално. Значи с обикновено конвенционално оръжие ще се удря по Полша, вероятно по Румъния, където е голямата база в Констанца. Не е невъзможно да ударят и по България – не по военните бази на САЩ на българска територия, а срещу Координационния център на американските въоръжени сили във Варна. Това е теоретически възможно в един следващ етап. За да разберем важното, което става сега, трябва да гледаме на тържествата по отбелязването на 9 май като на обещание за бъдещи етапи на развитие. Очаква се Русия да покаже нови въоръжения, а Путин да каже нещо ново и важно. С това не толкова прикрючва един етап, колкото започва нов етап. Извън тази гледна точка трябва да се оценява присъствието на разни други представители. От бившия СССР няма изненада и няма нищо странно, продължава руската имперска политика спрямо бившите територии, но присъствието на китайския представител има ключово значение.

– Защо?

– Защото това означава, че всичките усилия на тръмповата администрация са неуспешни в разделянето на Русия и Китай. Напротив, те засилват своите взаимодействия, Русия и Китай вече са военно исторически блок. Тоест – можем да броим само китайското присъствие – не Фицо, не Вучич, дори и да отидат, това ще бъде интересно по-скоро за пресата.

– Какво успя Путин да реши със т. нар. от него специална военна операция?

– Успя да реши териториалният въпрос. Те искаха четири територии, получиха ги. А „в Киев за три дни“ беше измислица на западни централи и на УНИАН, оказа се, че украинската пропаганда е много по-ефективна. И досега това е така. Русия почти няма какво да каже в пропаганден план. Украйна има надмощие в пропаганден смисъл, а не във военния. Аз очаквах войната да свърши във втория месец и тя наистина свърши, тъй като в Истанбул украинското ръководство подписа капитулация. За малко тя щеше да стане факт, ако не беше британската намеса, която ги увери, че не са сами. Имаше и една голяма грешка на руското ръководство. Те смятаха, че украинските въоръжени сили няма да се съпротивлават сериозно. Тъкмо напротив, те бяха силно мотивирани и воюваха с висок дух. Така че голямата грешка на руското ръководство бе в първите три месеца, когато смятаха, че ще бъдат посрещнати с цветя и с хляб и сол. Нищо такова не стана, Украйна бе готова да воюва до последно, както и сега е готова. Това наложи промяна във военните планове на руското командване. Но както казах, те искаха четири територии, получиха ги.

– А защо сега бомбардират Одеса?

– Одеса е проблем, който ще се решава в хода на директната война. Досегашните териториални цели са постигнати и вероятно Тръмп ще бъде съгласен да има нова Украйна, която да бъде демилитаризирана и неутрална държава с минимални въоръжени сили. Тоест – базовите цели на специалната военна операция са постигнати. Тук има място за объркване. Защото в меморандума на Путин от 2021 година се говореше за изтласкване на НАТО към границите от 1997 година. Това не е постигнато, но именно това ще бъде задачата на втората директна фаза на войната. Вече се вижда с просто око как руската държавно-управленска машина се готви по нов начин, с нови индустриални средства, с отказ от досегашната идея, че Русия е суровинна империя – имаше една такава глупава идея. С китайско съдействие те вървят към една технологична империя.

– „Постоянно мисля за това“, така Путин отговори на въпрос в едно интервю дали обмисля „какво и кой ще дойде след него“. И поясни, че постоянно оглеждал възможни кандидати и оценявал потенциала им?

– Той винаги се е оглеждал, но в последните три години това не бе споменавано. След започването на прокси войната тази тема беше избутана назад и сега в новите условия Путин спомена, че държавата трябва да има приемник във високите части на управлението. Това е правилно, на неговата възраст е редно да мисли и за тези неща. Става дума не че той толкова се е размислил, колкото за това, че държавата трябва да претърпи управленски промени, защото Русия преминава в нов етап на военна и икономическа подготовка. Така че прокси войната завършва успешно и предполагам, че ще бъде създаден нов субект на руската държавност – Новорусия.

– Четирите територии не са изцяло нейни…

– Е, има отделни ъгълчета, които не са отвоювани още, това е последна грижа. Русия може да задвижи една нова мобилизация, струва ми се, че този въпрос не е закрит в руското ръководство. Те отричат на този етап, но за мен войната не може да завърши териториално ефективно и успешно, ако няма още една 120 хилядна мобилизация.

– САЩ и Украйна подписаха договора за ценните метали, ще бъде ли това гаранция за сигурността на Украйна?

– Само че тук има много неясно моменти. Част от тези метали са на руска територия или на територия, контролирана от руски войски. Второ, това е икономически добра сделка, но иска огромни инвестиции, които Америка в момента не може са си позволи, тъй като тя е в режим на съкращаване на разходите. Всъщност това е успех за Тръмп, защото той най-после, след един цикъл на трудни, нервни и не много ясни преговори с Украйна, може да сложи на масата тази хартия и да каже: Ето, получих резултат! Той имаше нужда именно от един такъв резултат, за да могат да го оставят на мира. Той беше в много опасна ситуация – да му нахлузят тази война, както нахлузиха виетнамската война на Ричард Никсън, и да го премахнат. Но Тръмп се измъкна с руска помощ и съдействие и може да каже, че за САЩ войната завърши с икономически сигурен резултат. И сега може да се измъкнем от тази война, коята не е негова, а на Байдън. Той постигна своята стратегическа цел – да бъде свободен от тази война. Путин също е доволен, защото няма да има нужда да се съобразява с американските въоръжени сили на бойното поле. Забележете, че много уместно съвпадат момента за започване на нова директна война с Европа с момента, когато Тръмп най-после е свободен и може да отиде и да се занимава с Китай. Има обща причина за това – точно когато Тръмп постигна голямата си цел да се освободи от войната, за да не могат Си Ен Ен и „Ню Йорк Таймс“ да му нахлузят тази война, което би било гибелно, и началото на руската подготовка за директна война. Преговорите загубиха ролята си, но си свършиха задачата.

– Да разбираме ли, че Тръмп и Путин взаимна си помогнаха?

– Да, точно така е и те дори не го крият. Путин е доволен от това, което стана, на Тръмп му олекна най-после, то си му личи как му падна примката от шията. Започва новият етап на европейската история – директен сблъсък с Русия. Има една теория, която е много вярна и се потвърждава от живота – теорията за цикличния характер на руско-европейските сблъсъци на всеки 80 години. Говори се за четири етапа на един цикъл. Първо, Русия се намесва до шия в европейските дела. Второ – предизвиква дълбока тревога в европейските кръгове, начало на подготовка на военен конфликт. Третият етап е 4-5-6 години война. Четвъртият етап е успокоение, край на руско-европейските отношения и ориентация ня Русия навътре към себе си – зад Урал, към Далечния изток, към Източен Сибир. Този етап продължава към 30-40 години и след него всичко се завърта отново. Малката вътрешна Европа има роля в първия етап, когато Русия влиза в европейските дела до уши. Това е разбирането на европейските западняци, че Русия е европейска страна, без която нищо в Европа не може да се реши.

източник: Труд