2026 година няма да донесе мир в Украйна, а само временни и „технически“ паузи във военните действия.

Това прогнозира политическият анализатор доц. Валентин Вацев в коментар пред „Пик“, очертавайки тревожна картина за бъдещето на войната, съдбата на НАТО и вътрешнополитическите процеси в България.

По думите му, конфликтът няма как да приключи, защото „залозите са по-големи отвсякога“. Русия ще продължи бойните действия, а причините за това не се изчерпват с Украйна.

Вацев подчертава, че истинските сигнали не идват от Киев, а от Вашингтон. Ако Доналд Тръмп продължи линията „Америка на първо място“, САЩ може да загубят интерес от поддържането на Северноатлантическия алианс.

„Бие последната камбана за НАТО“, предупреждава анализаторът.

Според него няма значение какво заявява Володимир Зеленски, тъй като той е „пионка“, чиято роля приключва заедно с хода на военните събития. Вацев прогнозира избори в Киев и победа за Валерий Залужний, подготвян от Лондон, докато Зеленски „ще изтече в канализацията на историята“.

„Вижте, няма никакво значение какво казва Зеленски, защото той всеки седем дена променя становището си. Той е в особено трудно положение, тъй като е изпълнител на волята не на украинския народ, а е пионка, поставена там и подкрепяна от Лондон.

Зеленски най-добре се обяснява с волята на лондонската геополитическа линия. Той е ситуационен играч и утре може да каже точно обратното на това, което казва днес. Той обаче си отива заедно с хода на военните събития на украинска територия.“

Анализаторът прави разграничение между обществата в Европа и управляващите елити. Според него Москва не води война срещу европейските народи, а срещу „европейската управленска структура – Европейска комисия, Европейски съвет, Европейски парламент“.

Това, по думите му, е „реалната историческа война“, която ще продължи още години и ще завърши с победа само на една от страните.

Вътрешнополитическият фокус Вацев насочва към президента Румен Радев, когото определя като „Хамлет – да бъде или да не бъде“. Според него въпросът не е дали ще има нов политически проект и как ще се казва, а каква ще бъде волята на негласуващото мнозинство.

Точно тези над 60% негласуващи българи, по думите му, могат да се окажат решаващият фактор в следващия политически цикъл.

„Дали ще бъде партия „Трети март“, дали ще бъде ръководена от Румен Радев – ние не знаем, но аз ви уверявам, че името на евентуалния водещ на партията на негласуващото мнозинство днес не е толкова важно. Политиците, журналистите и анализаторите ще продължават да гадаят, но не това е важното.

Важното е, че мнозинството българи са естествени съюзници на контраперестройката и с интерес наблюдават гърчовете на българските системни политически партии, които запълват публичното пространство със своите скандали, разправии и интриги. Те лека-полека си отиват, тяхното време е преброено. Най-далече виждащите, най-далновидните и най-адекватните български политици, разбира се, ще останат. Но те ще останат като остатък от една цяла епоха, която приключва заедно с войната.“

По отношение на премиера в оставка Росен Желязков анализаторът е категоричен. Той твърди, че Желязков е бил „излъган и използван“, а отговорността за проукраинския курс на България ще бъде „стоварена върху него“.

„Желязков ще гори. И няма да бъде напълно виновен, защото него го излъгаха, че след като не си вече действащ премиер, ти си извън закона и никой няма да се интересува от това какво си правил. Напротив, Желязков действа в режима на консуматив, който подлежи на изразходване.

И в политически, и в морален смисъл Желязков е съсипан. Някой хвърли върху него вината за продължаващия гибелен за България проукраински курс. Желязков ще плаща, а тези, които го насадиха, доволно ще потриват ръце, скрити в сянката на българското общество. Историята може и да се повтори, но нищо няма да се върне като същото.“

Според Вацев светът навлиза в дълъг период на пренареждане, в който войната в Украйна е само част от по-голям геополитически сблъсък. А България, както и Европа, ще бъдат принудени да направят избор – дали да останат част от изчерпващ се модел, или да търсят нова историческа посока.