ГЕРБ и ПП-ДБ опитват да си спретнат “дерби” за пред публиката, а в съблекалнята ще уговорят мача и по хавлии ще се прегърнат. За да сложат ръка и на втория по големина бюджет в държавата – този на София. Това заяви Ваня Григорова в словото си по време на Осмото заседание на XIV Конференция на Софийската градска организация на БСП. На него тя беше утвърдена единодушно за кандидат на социалистическата партия. За кмет на София и беше избрана за водач на листата с общински съветници. “Срещу настъпващата по същество диктатура може да се изправи ефективно само обединен фронт. Вляво е дошло време за събиране, не за нови разделения, каза още тя. – Управляват ни със “сглобка”, както самите те я нарекоха. Надяват се номерът им да мине втори път”.

Ваня Григорова благодари на всички районни организации на БСП и на стотиците социалисти. Които я номинираха за кандидат за кмет на столицата. “Благодаря на ръководството на БСП – София, че е повярвало в мен. Както и на госпожа Корнелия Нинова, която в личен разговор изрази положителното си отношение към моята кандидатура. Вярвам, че това е обективна оценка за моята дейност като синдикалист, каза още кандидатът за кмет на София. – Реших да приема поканата. За мен това не беше лесно решение – да се откъсна от професията, която харесвам, и да заложа всичко в личен план”. 

Тя посочи няколко причини да приеме предизвикателството и да се бори за столичен градоначалник. “Милионерите вече искат пряко властта, не през свои политически марионетки. Аз не мога да се примиря с това, коментира Ваня Григорова. – Целта е да продължат грабежа на София, започнал преди 33 години с идеологията “Всичко е пазар!”. Взеха водата, взеха планината, разграбиха софийските имоти, не забравиха да отмъкнат дори и боклука. За да няма детски градини, да няма общински жилища, да няма нормални улици и зеленина в кварталите”. 

Григорова цитира и думи на д-р Петър Дертлиев, произнесени, когато той е гост на 44-тия Конгрес на БСП през май 2000 г.: “Една ламя шета из нашата земя, гълта фабрики, гълта болници, гълта хора. България изчезва в алчната паст на самозабравили се хора. Една хищна, мръсна, гадна, прослойка ограбва българския народ”.

“Върнете се към тази реч, намерете я в интернет, ако сте я забравили, и ще се уверите колко актуално звучи, макар оттогава да са изминали 23 години. В тази ситуация никой няма право да бъде равнодушен. Всеки трябва да поеме своята отговорност. Ситуацията е нестандартна и изисква нестандартни решения, каза тя. – За да бетонират властта си, узурпирана с измама, управляващите се готвят да променят и Конституцията. Но срещу сметките на сглобкаджиите трябва да събудим истинското конституционно мнозинство – това на работещите софиянци, пълнещи всеки бюджет и мъкнещи върху гърба си тежестта на всяка следваща криза. Макар обезверени, демотивирани, уморени и все по-често негласуващи, те трябва да осъзнаят своята сила. Ние ще ги окуражим да го направят. Отново ще припомня думи от онази реч, че: “Няма в България партия, която да е годна сама да изведе страната на спасителния бряг. Даже сборът на партиите не стига за това. Трябва да се управлява с “таланта на целия народ, със сръчните ръце и умните глави”. Именно затова настоявам за присъствие в листата на синдикалисти, представители на работещите софиянци от значими сектори на икономиката. Затова и моят апел е: “Нека личните амбиции и партийният егоизъм отсъпят на заден план!”.

Ваня Григорова каза още, че макар и уж временно, правителството се държи като военновременно. “А една голяма победа на сглобката и на местните избори ще отпуши процес не само на промени в Конституцията, но и на демонтиране на паметници, на прекръстване на улици и даже на храмове, на промяна на националния ни празник. Процес на подмяна на цялостното ни ДНК като народ, на изтриване на колективната памет. Ще позволим ли това, попита тя. – А сега си представете какъв ще е ефектът в цялата страна, ако в София успеем да спрем всичко това! Срещу настъпващата по същество диктатура може да се изправи ефективно само обединен фронт. Вляво е дошло време за събиране, не за нови разделения. Аз смятам, че вече няма накъде да се отстъпва. Нито крачка назад! Нашата кауза е правилна и… Победата ще бъде наша!”.