Васил Божков (Черепа) е завел дело във федералния съд на Вашингтон срещу наложените му санкции по глобалния закон „Магнитски“. Делото му е заведено три години след като Делян Пеевски атакува по съдебен ред санкционирането си.

Делото на Васил Божков е в начален етап. Божков твърди, че следва да се направи разграничение между „подкуп“ и „изнудване“, като във времето той консистентно твърди – вкл. и по делото у нас – че Борисов и Горанов са го изнудвали. И че при хипотезата на изнудване, което според него е доказано чрез сериозен обем доказателства, предоставени на OFAC и сега на съда, той не би следвало да търпи санкциите по „Магнитски“, пише Bird.bg

От документите по делото става ясно, че OFAC приема тезата на Божков за изнудване – но въпреки това твърди, че ако той е искал да избегне санкциите не е трябвало да се поддава на исканията на Борисов и Горанов.

Също така разбираме, че OFAC е провел задълбочен „разпит“ на Божков чрез въпросници със стотици въпроси, в няколко рунда. Проведена е дори и лична среща между OFAC и адвоката на Божков. OFAC споменава на срещата, че би могло да има и среща с Божков лично – но впоследствие такава реално не се провежда.

Става ясно, че Божков е предоставил доказателства за недължимост на каквито и да било данъци, както и че възразява срещу достоверността на свидетелските показания на „Цеките“ – братята Боян и Цветомир Найденови – поради тяхното собствено участие в корупционни схеми. Черепа многократно реферира към доказателства за това, че е изнудван от Борисов и Горанов – но те, поне засега, не са видими по делото.

НАП и Прокуратурата като част от пъзела

Става ясно, че OFAC до голяма степен разчита на констатациите на българската приходна агенция и на специализираната (вече закрита) прокуратура. Тук обаче има два проблемни момента. На първо място, Черепа засега по-скоро си печели делата срещу НАП, като има и спрени дела с огромен материален интерес – например само по едно такова дело сумата е 50 милиона лева. Проблемът тук идва от висящо тълкувателно дело във ВАС, инициирано по искане на Иван Гешев преди повече от три години. Оттогава и досега върховните съдии не са направили абсолютно нищо, т.е. по делото не личи абсолютно никакво движение. За тълкувателните дела срок няма, така че решението може да дойде – ако изобщо дойде – и през 2030. Колко от делата дотогава ще погинат по давност, е много важен въпрос без ясен отговор.

На следващо място следва да посочим и висящите наказателни дела срещу Черепа. Те са поне три, като само две са в съдебна фаза – без обаче скоро да им се вижда края. По-новото дело касае поръчителство от Черепа на убийства на конкуренти, като по него подсъдими са той и т.нар. Ники Дългия (Николай Станков). Внесено в съда за трети път през февруари 2026, към днешна дата делото изглежда „замръзнало“ – т.е. по него няма никакво движение. 

Отговорът на OFAC

Що се касае до отговора на исковата молба по делото в САЩ, той е основно в две направления, информира Bird.bg. Първо, правителството твърди – както и по делото на Пеевски, че искът е процесуално недопустим. Санкциите срещу Божков касаят външна политика и национална сигурност – където по закон, съдебният контрол в САЩ е по-отслабен, или иначе казано съдилищата рядко подлагат под съмнение преценката на изпълнителната власт. Изключенията от това правило са две: когато жалбоподател по делото е американски гражданин, а и когато правителството изобщо не е изложило мотиви (явна необоснованост). Настоящият случай обаче не е такъв.

На второ място OFAC посочва, че ако все пак съдът реши да гледа делото по същество – вместо незабавно да го прекрати – изпълнителната власт ще предостави по делото пълните данни и доказателства, довели до решението за налагане на санкции. И тук обаче, както по делото на Пеевски, има уловка. Версията на документите без заличавания ще бъде на разположение само и единствено на съдията, в закрито заседание в кабинета му. Иначе на разположение на Божков ще бъде само редактираната версия на документите.

Допускаме, че това предстои да стане сравнително скоро, доколкото съдията-докладчик Randolph Moss вече е определил, че размяната на книжа по делото следва да приключи до края на август. Така че на този етап изглежда, че делото на Божков се движи с по-бързи темпове от това на Пеевски – което бе инициирано през лятото на 2022, но няма никакво осезаемо развитие от есента на 2024 насам.

Накрая следва да акцентираме върху важен елемент от отговора на OFAC – многократно в документа се реферира към „изнудване от политически лидер“. Което, както и да го гледаме и мислим, може да значи само и единствено Бойко Методиев Борисов. Това е сериозна индикация, че настоящата администрация на Доналд Тръмп по никакъв начин не отстъпва от заключенията на първия кабинет на Тръмп, който подготви почвата за налагането на санкциите – а именно, че се касае за корупционна схема с водещото участие на Бащицата от Банкя. Т.е. той продължава да бъде водещ кандидат за награждаване с ордена „Магнитски“.

КОНПИ за десерт

Последният компонент от кампанията на държавата срещу Черепа са заведените от КОНПИ срещу него дела, които са две. Има сериозни индикации, че натам върви и второто дело. Комисията, доскоро оглавявана от Антон Славчев води и множество други дела срещу лица, гравитиращи около бившата хазартна империя на Черепа. Тук е достатъчно да посочим, че делата с най-голям материален интерес в това отношение са доникъде, все още на първа инстанция – а именно, делата срещу Александър Тумпаров, Георги Попов и Веселин Балтов. Има обаче и такива дела, които се издъниха вече на по две инстанции, като КОНПИ е осъдена да плаща и солени разноски – конкретно делото срещу адвокат Славчо Марков и това срещу Лиляна Деянова. Има и едно-единствено дело което, колкото и да е неочаквано и нетипично, КОНПИ печели. То е срещу бившия шеф на Държавната комисия по хазарта, Огнемир Митев, на когото в края на 2025 са окончателно отнети активи на стойност 600 хиляди лева. Що се касае до НАП, приходната агенция също губи около 90% от делата. Сметката се поема, както винаги, от данъкоплатеца.