На 18 юни 1815 година, близо до белгийското село Ватерло, се разиграва последната голяма битка в кариерата на Наполеон Бонапарт. Тя слага окончателен край на амбициите на императора да възстанови господството на Франция в Европа и остава в историята като символ на неговото падение.
След бягството си от остров Елба през февруари същата година, Наполеон бързо си връща властта във Франция, сваля крал Луи XVIII и започва така наречения период на „стоте дни“. В опит да предотврати обединението на силите на Седмата коалиция – съюз от европейски монархии, сред които Великобритания, Прусия и други – Наполеон повежда армията си към Белгия, решен да ги победи поотделно.
Дъждът в навечерието на сражението забавя френското настъпление. Битката започва по обяд, с надеждата земята да се е втвърдила достатъчно за маневри с артилерия и тежка кавалерия. Самият Наполеон е в лошо здравословно състояние и прекарва част от деня под въздействие на опиум.
Въпреки мощната артилерия и многократните атаки, англичаните удържат позициите си. Критичен момент настъпва, когато пруските сили, водени от фелдмаршал Блюхер, пристигат неочаквано на бойното поле и удрят френския фланг. Наполеоновата армия, притисната от двете страни, започва отстъпление. Съдбата на императора е окончателно решена.
Четири дни след поражението, Наполеон абдикира за втори път. След кратък период на неуспешни опити за бягство, той се предава на британците и е заточен на отдалечения остров Света Елена, където умира през 1821 година.
Битката при Ватерло се превръща в повратна точка за Европа, слага край на Наполеоновите войни и поставя началото на нова политическа карта на континента.