Замислих се. Бях го забравил този персонаж. Оказа се, че в момента той вече е председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Оказа се още, че си боядисва косата. С една идея по-светъл тон от този на Цветанка Ризова.
Върбанов бил „за” субсидиите, но пък бил и за украинското зърно, но пък бил и за субсидиите. Абе, той - Върбанов, бил „за” всичко! Принципно.
Ех, Боже! Няма край, значи, тази простотия. Тоя пумпал ще се върти явно до безкрай! На този свят явно ще се окаже, че всичко е краткосрочно, само палячовци - вечни.
Е, как, бе, бате, няма да си „за”, при положение, че около 50 процента от тези субсидии ще ги прибереш именно ти! И като казвам „ти”, ти много добре знаеш какво точно имам предвид. Над 100 000 декара земя из цяла България, приватизирани фабрики из Тетевен и Рибарица, дървена мафия и т.н. …
Абе, не знам, уважаеми хора, но според мен, един от най-големите проблеми на съвремието ни е функцията му светкавично да забравя. Всичко! Не дългосрочна, не средносрочна, у нас вече дори краткосрочна памет не съществува. Просто функцията е дилитната. Нас вече само ни рефрешват, ъпгрейдват и хоп – цял живот ни продават млени кости за мазни кюфтета.
Не знам, но вече и аз съм „за”! Щото в тая безпаметност, с чекмеджето на Бойко с евро, човек дори цигарата не може да си запали. Пълна безпаметност управлява кораба. А какво остава пък за горката Шипка… Или пък за достойнство. Че сме народ на 1300 години.
- Извинявайте, а вие кой сте?
- Сори, ама вече не помня. Но пък важното е, че съм „за”! Всичко.
Васил Петев
Още новини четете в категория Позиция






