Венецуела предприема най-сериозната промяна в енергийната си политика от повече от две десетилетия. Временно изпълняващата длъжността президент Делси Родригес предложи на Народното събрание на Венецуела да измени „Органичния закон за въглеводородите“ – ключовия нормативен акт, който регулира петролния сектор на страната.
Предложената реформа допуска частни и чуждестранни инвеститори до разработването на нови находища при условия, които досега бяха правно невъзможни. На практика това означава частичен отказ от държавния монопол, наложен преди повече от 20 години.
Същността на промените е включването на механизми от временния „закон против блокадата“ от 2020 г. в постоянното законодателство. Така извънредните правила, въведени за заобикаляне на санкциите, ще станат трайна част от правната рамка.
До този момент чуждестранните компании можеха да работят във Венецуела почти изключително чрез съвместни предприятия. В тях държавната петролна компания PDVSA задължително притежаваше поне 50% от акциите и пълен оперативен контрол.
Този модел се оказа силно непривлекателен за инвеститорите. Корупцията и неефективното управление на държавния холдинг задържаха капитали и технологии. Новата версия на закона ще позволи на частни играчи да навлизат в неразвити райони, самостоятелно да изграждат инфраструктура и да управляват производството без пряка намеса на държавата.
Родригес подчерта, че новите правила ще се прилагат само за зони, в които „преди не е имало инвестиции“. Това освобождава потенциалните партньори от тежестта да възстановяват губещи държавни активи и да поемат стари дългове.
Ако парламентът одобри измененията, Венецуела ще отвори пътя за законно завръщане на западния капитал в стратегическия си сектор. Експертите обаче виждат в инициативата демонтаж на икономическото наследство на Уго Чавес и Николас Мадуро.
Прехвърлянето на контрол към големи, включително американски корпорации, с възможно преразпределение на печалбите извън социалните програми, крие риск от дълбоко вътрешно разделение. За част от поддръжниците на властта реформата може да изглежда като отстъпление от идеалите, върху които се гради политическият курс на страната през последните десетилетия.






