Норвежкият Нобелов комитет присъди тазгодишната награда за мир на лидерката на венецуелската опозиция Мария Корина Мачадо – „смел защитник на демокрацията и символ на мирен преход от диктатура към свобода“.
Жената, която олицетвори борбата на Венецуела за свобода
Мария Корина Мачадо, дългогодишен критик на режима на Николас Мадуро, бе обявена за Нобелов лауреат за мир за 2025 г. на церемония в Осло.
В решението на Норвежкия Нобелов комитет се подчертава, че наградата се присъжда на „смел застъпник на мира, символ на обединението и на демократичния преход във време, когато свободата е под натиск“.
Новината идва след спекулации, че наградата може да бъде връчена на бившия американски президент Доналд Тръмп за посредничеството му в мирно споразумение между Израел и „Хамас“, но журито избра човек от гражданското общество, а не политически лидер.
От инженер до лице на опозицията
Мария Мачадо е родена през 1967 г. в Каракас в семейството на индустриалец. Завършва индустриално инженерство в Католическия университет „Андрес Бейо“ и специализира финанси във Висшия институт по администрация.
Кариерата ѝ започва в автомобилната индустрия, но през 2002 г. основава организацията „Сумате“ – гражданска структура за наблюдение на изборите във Венецуела.
Мачадо влиза в Националното събрание през 2010 г., където става един от най-острите гласове срещу управлението на Уго Чавес и Николас Мадуро. След протестите от 2014 г. е отстранена от парламента и получава забрана за участие в избори, която продължава и днес.
Политическа съпротива и международно признание
Въпреки натиска и ограниченията, Мачадо остава централна фигура в опозицията, оглавявайки партията „Ела, Венецуела“ (Vente Venezuela). През октомври 2023 г. тя спечели първичните избори на опозицията с 92% подкрепа, но не бе допусната до президентските избори.
През 2024 г. тя и опозиционният кандидат Едмундо Гонсалес бяха отличени с Наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на Европейския парламент.
Символ на демократичния преход
Мачадо често е наричана „лицето на венецуелската демокрация“. Тя поддържа активни контакти с международни организации и западни лидери, настоявайки за свободни избори и край на политическите репресии.
Властите в Каракас я обвиняват в „чужда намеса“, но тя продължава да защитава каузата на свободата, превръщайки се в глобален символ на мирна съпротива срещу авторитаризма.
Още новини четете в категория
Свят
21.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
