Разгневени лидери на ЕС остро разкритикуваха Виктор Орбан, след като унгарският премиер отказа да вдигне ветото си върху финансирането за Украйна на срещата на върха на 19 март, обвинявайки го в „груб акт на нелоялност“, равносилен на „изнудване“.

Най-близкият партньор на Москва в ЕС отдавна се противопоставя на подпомагането на Киев, като блокира европейска помощ и нови пакети санкции срещу Русия.

Този път Орбан задържа заем от 90 милиарда евро — който преди това е одобрил — като средство за натиск в спор за повреден тръбопровод през Украйна, който е ограничил доставките на руски петрол за Унгария и Словакия.

„Няма петрол = няма пари“, написа той в X след разговорите, отказвайки да отстъпи въпреки натиска от други лидери и видеообръщение на украинския президент Володимир Зеленски.

След срещата редица европейски лидери осъдиха позицията на Будапеща, като френският президент Еманюел Макрон я определи като „безпрецедентна“, а германският канцлер Фридрих Мерц — като „груб акт на нелоялност“.

„Убеден съм, че това ще остави дълбоки следи“, заяви Мерц.

Орбан подчерта, че няма да отстъпи: „Отстоявах позицията си и сме там, където бяхме тази сутрин: ако има петрол, ще има пари“. 

Макар и често да блокира решения за Украйна, този път европейските лидери ясно заявиха, че е премината граница.

„Никой не може да изнудва европейските институции“, предупреди председателят на Европейския съвет Антонио Коща, определяйки позицията на Унгария като „напълно неприемлива“.

Унгария и Словакия отказаха да подкрепят заключенията на срещата, които потвърждават намерението за отпускане на средствата, като въпросът ще бъде разгледан отново на следващата среща.

Макрон заяви, че „няма план Б“, подчертавайки, че решенията на лидерите трябва да се спазват и че е заложена доверието в ЕС.

Изборно „оръжие“

В основата на спора стои продължаващ от седмици конфликт, при който Унгария и Словакия обвиняват Украйна, че бави ремонта на тръбопровода, докато Зеленски определя обвързването на темата с военната помощ като „изнудване“.

Европейската комисия се опита да деблокира ситуацията, изпращайки екип за възстановяване на транзита на петрол, но Орбан отхвърли инициативата като „приказка“.

Според дипломат от ЕС „всички останали лидери“ са определили позицията на Орбан като неприемлива, с изключение на италианския премиер Джорджа Мелони, която е изразила известно разбиране с оглед на предстоящите избори.

Макар Орбан да отрича, мнозина от партньорите му смятат, че блокадата е продиктувана от вътрешнополитически съображения.

„Той използва Украйна като инструмент в предизборната си кампания и това не е добре. Имахме договорка“, заяви финландският премиер Петери Орпо.

„Всички знаем, че това е свързано с изборите — ще трябва да намерим креативно решение“, обобщи друг дипломат.

Недостиг на средства

Остава неясно кога Орбан може да отстъпи. Ситуацията се усложнява от факта, че европейските лидери се опасяват да не му дадат възможност да засили образа си на противник на ЕС чрез ескалация на спора в навечерието на изборите, в които той изостава в проучванията.

Украйна е изправена пред бюджетен недостиг четири години след началото на войната и се очаква да се нуждае от нови средства още в началото на май, което предполага решение за заема до средата на април.

Не е ясно обаче дали страната ще успее да издържи дотогава, предупреждават дипломати от ЕС.