На 17 януари българите отбелязват Антоновден – празник, който в народната традиция не се възприема просто като църковна дата, а като един от т.нар. „тежки дни“, свързани с болести, злини и нещастия. Според старите вярвания най-важното в този ден е свети Антоний да не бъде разгневен, за да не „пусне“ болестите сред хората.
Антоновден не е време за бързане и труд, а за покой, смирение и обредна почит. Затова в миналото хората са спазвали строги забрани, които имали за цел да предпазят дома и семейството от болести през цялата година.
Според народната традиция на 17 януари е забранено:
Да се започва нова работа – вярвало се е, че започнатото на Антоновден няма да върви и ще донесе загуби или болести.
Да се преде, тъче, шие или плете, както и да се използват остри предмети – игли, ножици и ножове, защото се смятало, че така може да се „убоде“ болестта и тя да влезе в дома.
Да се готвят боб, леща и други варива, тъй като „набъбват“, както болестите. На трапезата се слагат обредни хлябове и прости ястия.
Да се пере и простира пране – според поверията така болестите могат да се „прострат“ в къщата.
Да се тръгва на дълъг или опасен път, особено ако е свързан с тежка работа.
Жените не вършели тежка домакинска работа, защото свети Антоний се почита като пазител от болести, а разгневен, можел да ги изпрати сред хората.
В народните вярвания свети Антоний и свети Атанас се възприемат като братя, които управляват болестите. Затова на Антоновден хората се стараели да ги омилостивят с покой, обреден хляб и тиха почит, а не с шумна работа.
Смятало се е, че който спазва забраните на Антоновден, ще бъде здрав през цялата година, а домът му ще бъде пощаден от нещастия. Затова празникът остава в българската традиция като ден на предпазливост, търпение и вяра, а не просто като календарна дата.






