Някога зимите бяха по-студени и със значително повече сняг в сравнение с днешно време. Особено характерни са били снеговалежите през 60-те и 70-те години на миналия век. В градовете често е имало преспи, които са затруднявали придвижването, а в селата понякога са били необходими и доброволчески акции за разчистване на пътищата.
Много от нас си спомнят все още как децата са можели да карат ски и шейни направо в градовете, дори в София, заради обилния сняг.







Характерно за този период е било и че снегът е започвал да вали още през ноември и се е задържал често чак до март, което е създавало истинска зимна атмосфера в града за продължителен период.
Източник на снимките: Машина на времето София – RETRO SOFIA – РЕТРО СОФИЯ
Източник: bgspomen.com
Този десетина сантиметров сняг е нищо пред онзи, който помня, от зимата на 1959 или 1960 година, когато бях може би 3 или 4 клас и учех в 125-то основно училище. Живеех на бул.Толбухин № 5( днешен бул Васил Левски) и ходех пеша от нас до училището, намиращо се зад бившия хотел"София", който после стана "Радисън", а сега вече не знам как се нарича. На мястото където днес е хотела до към 1964 г. имаше лятно кино, ползващо цялата запазена фасада на разрушена от бомбардировките сграда. Зад фасадата с заковани шперплати на прозорците и боядисани с цвета на фасадата беше импровизирано лятно кино с пейки. Спомням си че през 1959 или 60-та наваля толкова дебел снаг, може би над 120 см., че движението спря за 2-3 дена, градския транспорт го закъса. Не ходихме на училище за няколко дена. След като разчистиха тротоарите, направиха нещо като тунели по бул. Толбухин. Камарите нахвърлян сняг от страни бяха толкова високи, над два метра и ако гледаш от отсрещния тротоар не се виждаше дали минават пешеходци. Навремето снега като натрупа през Ноември-Декемви не се топеше, както сега за два дена, а по наколко месеца и по усоините ъгли на сградите и по камарите от почистван сняг седеше чак до края на Март, мръсен и почернял. Следва част II, за района около паметника на Васил ЛЕВСКИ, където от самия паметник, който е бил на края на града, та чак в посока до днешното кметство на ул. Московска се е намирало градското гробище.







Спомени част II
24.12.2024 03:49През детските ми години живях на около 80-100 метра от Българската Народна Библиотека. Като дете се пързаляхме с летни кънки по двата и наклона и по алеите пред нея. Още ме боли задника от паданията, като се гонехме,а зимата със шейни. Знам,че вече на никой не му дреме, може би освен на мен за тези спомени. Терена където днес е БНБ, преди доста години е било част от старо гробище, а доста по-късно и царската кона база. Помня как прокопаваха каналите за парното от страната на улица Оборище до библиотеката. Тогава тя се наричаше Библиотека "Васил Коларов". През целия голям канал за парното, строителите изваждаха човешки черепи и кости. Видял съм с очите си тази грозна гледка. Нищо не направиха за да ги запазят или да ги препогребат по християнски, след като монтираха тръбите на парното пак ги нахвърляха с лопатите в трапа и ги зариха. Което е голям грях и светотатство! Друга много прикривана тайна е че точно под Народно събрание на площад Цар Освободител се е намирало градското сметище. Там по нанадолнището са изхвърляли с каруци боклука на София и разни трупове на умряли животни.Надолу към хотел "Радисън" е имало мочурище и блатиста територия. Може би заради това не им върви на нашите депутати. Целия район, като се започне от паметника на Васил Левски, под територията на БНБ, та чак през сегашния "Квадрат 500", черквата "Св. Александър Невски", базиликата "Св. София", до Софийското кметство на ул.Московска са били софийските гробища! Затова и няма грам положителни вибраци!