Върховният касационен съд (ВКС) е допуснал юридическата промяна на данните за пола и на имената в актовете за гражданско състояние на транссексуални, съобщава lex.bg.
Тълкувателното дело във ВКС, по което вече има решение, е образувано през 2020 г.
През годините различни състави на Гражданската колегия са се произнасяли по първите четири дела по темата, след решението и на Съда на Европейския съюз (СЕС). Първо с тълкувателно решение излезе Конституционният съд (КС), след това Гражданската колегия на ВКС, а през март 2026 г. се произнесе и СЕС.
Досега българското правораздаване приемаше, че полът е биологичен, а не социален, и се определя по рождение, а не по усещане и самоопределение. През 2021 г. КС прие, че понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. И изрично посочи, че има възможност за промяна в актовете за гражданско състояние въз основа на самоопределяне на пола единствено за интерсексуалните (хората, които са родени с неопределени или смесени полови белези).
Стъпвайки на това решение, през 2023 г. Гражданската колегия на ВКС обяви, че не може да допусне "промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален".
След това обаче състав на ВКС реши да се обърне към съда в Люксембург. Съдът на ЕС прие за недопустима „правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка“.
Казусът, от който започна цялата сага с възможността за юридическа промяна на пола в България, е още от 2017 г. Тогава К.М.Х., който е роден като мъж, подава молба до общината в Стара Загора данните за гражданско състояние в акта му за раждане да бъдат променени и там да бъде посочен женски пол. Човекът настоява и за промяна на собственото, бащиното и фамилното му имена, така че да съответстват на женски пол. Общината отхвърля молбата, затова К.М.Х. обжалва, но и районният, и окръжният съд в града не разрешават юридически да промени пола си.
Така през 2020 г. делото му стига до ВКС и доведе първо до искане за постановяване на тълкувателно решение, от там до сезиране на КС, а на финала и до решението на СЕС.
На 22 юли по делото се произнасят съдии Мария Иванова (председател на състава), Даниела Стоянова и Яна Вълдобрева (докладчик).
В решението си те заявяват, "че не може да се постави под съмнение правото на човек да се чувства, живее и се изразява социално, съобразно половата си идентичност, тоест според усещането си за мъж или жена."
Те заявяват категорично, че правната уредба за трансексуалните лица, за интерсексуалните лица и за другите лица, при които е необходима промяна на пола по медицински причини, е еднаква.






