Владимир Набоков: Мисля като гений, пиша като признат автор и говоря като дете

18/08/2024 21:35

владимир набоков мисля гений пиша признат автор говоря дете

Владимир Набоков е руски писател, поет, колекционер на пеперуди и любител на шаха, който ще остане в историята с великия роман „Лолита“. Книгата излиза в Ню Йорк на днешния ден, 18 август, през 1958 година – три години след появата му на бял свят в Париж

Написан е на английски език, а в последствие писателят го превежда и на руски. Творбата бързо придобива световна известност заради иновативния си стил и лошата слава заради сюжета: разказвачът и протагонист Хумберт Хумберт започва да изпитва сексуални влечения към 12-годишната Долорес Хейз (едно от галените имена на която е „Лолита“).

След публикуването си „Лолита“ става един от най-известните и спорни примери от литературата на XX век. Терминът „Лолита“ навлиза в масовата култура като описание на преждевременно сексуално развито младо момиче. Романът е адаптиран два пъти за кино – през 1962-ра от Стенли Кубрик и през 1997 г. от Адриан Лайн (в ролите – Джереми Айрънс и Доминик Суейн).

Списание Time включва романа в класацията си „100 най-добри романи на английски от 1923-а до 2005-а“.

Днес ви предлагаме някои от най-запомнящите се цитати на Владимир Набоков:

„Не спирай да мислиш, не прекъсвай писъка, освободи възторга на живота.“

„Не се ядосвай на дъжда. Той просто не знае как да вали нагоре.“

„Да знаеш, че имаш нещо хубаво да четеш преди лягане, е сред най-хубавите усещания.“

„Разбиването на една вълна не може да обясни цялото море.“

„Любопитството е неподчинение в най-чистата му форма.“

„Писателят трябва да има прецизността на поет и въображението на учен.“

„Съществуването е поредица от бележки под линия в един обширен, неясен и недовършен шедьовър.“

„Мисля като гений, пиша като признат автор и говоря като дете.“

„Едно произведение на изкуството не означава нищо за обществото. То е важно за личността.“

„Лолита“ е известна, а не аз. Аз съм един скрит романист с име, което не може да се произнесе.“

„Самотата като ситуация може да се поправи. Но като душевно състояние е неизлечима болест.“

„Човек е винаги у дома в своето минало.“

„Най-важната задача на писателя е да помогне на главния герой да се качи на дърво. След като вече се е качил, започваме да го замеряме с камъни.“

„Всички религии са базирани на остаряла терминология.“

„Удоволствието от писането е свързано с удоволствието от четенето.“