Бившият финансов министър Владислав Горанов заяви в ефира на Нова телевизия, че първият бюджет на България в евро е компромисен документ, продиктуван от политическата нестабилност. Той настоя, че увеличаването на осигуровките е грешен ход и че би предложил промяна в ДДС вместо това.
Бившият финансов министър Владислав Горанов определи първия бюджет в евро като „единствения възможен“, но не и идеален. В интервю за „На Фокус“ по Нова телевизия той подчерта, че това не е бюджет на ГЕРБ, а продукт на коалиционно управление, в което трябва да се съчетаят интересите на ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“.
„Това не е бюджет на ГЕРБ“
„Последният бюджет на ГЕРБ беше през 2021 г. Сега говорим за коалиционен формат. Не можеш да твърдиш, че това е бюджет на една партия, когато се опитваш да събереш мнозинство от напълно различни формации“, заяви Горанов.
Той определи документа като резултат от политически компромис, а не от икономическа логика, и добави, че левичарският уклон в проектобюджета идва от „Продължаваме промяната“.
Баланс под 3% дефицит и път към еврото
Горанов припомни, че цялата структура на бюджета за 2025 г. е била подчинена на целта да се задържи дефицитът под 3% и да се представи положителен конвергентен доклад пред ЕК и ЕЦБ.
„След по-малко от два месеца ще можем да си честитим важна стъпка – влизането на България в еврозоната“, каза той.
„Не бих вдигнал осигуровките – по-добре ДДС“
Бившият министър остро разкритикува решението за повишаване на осигурителните вноски с 2%, като го нарече „непопулярна и вредна мярка“. По думите му, по-малко болезнено за бизнеса би било временно увеличение на ДДС, каквото е било правено в края на 90-те при правителството на Иван Костов.
„Повишението на косвеното облагане е по-щадящо за икономиката, отколкото промяната в осигуровките. Тогава тежестта се разпределя по-равномерно“, аргументира се Горанов.
„Бюджетът е възможен, но не идеален“
Владислав Горанов подчерта, че държавата все още има финансови буфери, включително нисък дълг и контролирана инфлация, но политическата криза пречи на дългосрочното планиране.
„Това е възможният бюджет в кризисна инерция. Амбициите за по-добра събираемост трябва да продължат, но нека не товарим излишно бизнеса и хората“, обобщи той.
По думите му, България все още може да запази стабилността си, но само ако политиците „спрат да правят политика през бюджета“ и се върнат към принципите на фискална дисциплина и реформи.
Още новини четете в категория
Позиция
23.1 С
22.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
