След капитулацията на Япония през 1945 г., Корея е разделена на две зони – северна, окупирана от СССР, и южна – под контрола на САЩ. Създават се две корейски държави – комунистическа Северна Корея и антикомунистическа Южна Корея. И двете претендират за легитимна власт над целия полуостров.
На 25 юни 1950 г. Северна Корея напада юга с цел военно обединение. Съветският съюз не участва директно, но подкрепя с оръжие и съветници. САЩ реагират светкавично чрез ООН, като бойкотът на Москва в онзи момент позволява приемането на резолюции в полза на Южна Корея.
Северът напредва светкавично – Сеул пада след три дни. Пентагонът дори обмисля използването на ядрено оръжие. САЩ започват масирана офанзива, а десантът в Инчхън обръща хода на войната. Обединените сили настъпват към Китай, което провокира нов играч – Мао Дзедун.
Китай изпраща „доброволци“, с благословията на Сталин. Масовите атаки обръщат баланса. Макар че американската авиация има превъзходство, войната се превръща в патова ситуация. Настъпват месеци на окопни боеве, тежки зимни битки и огромни загуби от двете страни.
След смъртта на Сталин, СССР търси мир. Преговорите в Пханмунджон започват, прекъсват се, подновяват се. В крайна сметка на 27 юли 1953 г. се подписва примирие, но не и мирен договор – Корея остава разделена, демилитаризираната зона е факт и до днес.
Конфликтът поставя началото на реалната Студена война. Япония е върната на геополитическата карта чрез мирния договор от Сан Франциско. НАТО и Варшавският договор оформят двата лагера на планетата, а новата реалност диктува въоръжаване, недоверие и надпревара във въоръженията.
Корейската война показва лимитите на ядрения шантаж. Доктрината на сдържането се утвърждава, а отговорът на САЩ става модел за бъдещи интервенции. Сблъсъкът между СССР и Китай вече е предначертан. И днес линията между двете Кореи е една от най-напрегнатите в света.