Войната между Русия и Украйна се превърна в един от най-мащабните конфликти по отношение на използването на безпилотни системи. Дроновете играят централна роля както във въздушните операции, така и в бойните действия по море, а двете страни развиха различни подходи, технологии и производствени мощности.
Темата отново привлече внимание след атаката срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона в Черно море. На 6 октомври плавателните съдове ALFA WATAN и ABLE бяха поразени от морски и въздушни дронове на около 70 морски мили източно от Бяла. ALFA WATAN получи критични повреди и потъна, а екипажът му остава в неизвестност. ABLE беше повреден и на борда му избухна пожар, като всичките 18 души от екипажа бяха евакуирани.
Към момента няма потвърждение коя страна стои зад атаката. Българските власти съобщават, че обстоятелствата и произходът на дроновете се разследват.
На този фон развитието на безпилотните технологии от Русия и Украйна показва защо подобни атаки вече са възможни на голямо разстояние от фронтовата линия.
Русия разчита на значителна промишлена база и масово производство на далекобойни безпилотни системи. Сред най-широко използваните са апаратите от серията „Геран“, базирани на иранските Shahed-131 и Shahed-136.
Тези еднопосочни ударни дронове могат да бъдат използвани за атаки срещу инфраструктура, енергийни обекти, складове и военни цели. Русия все по-често използва големи групи от такива апарати, което поставя сериозни предизвикателства пред противовъздушната отбрана.
На фронта важна роля имат и баражиращите боеприпаси „Ланцет“, предназначени за атаки срещу артилерийски системи, бронирана техника, радари и други цели.
За разузнаване и коригиране на артилерийския огън руските сили използват платформи като „Орлан-10“ и системи на ZALA. Паралелно с това на фронта масово се използват FPV дронове, включително варианти с управление чрез оптично влакно, които са значително по-трудни за неутрализиране чрез радиоелектронна борба.
Украйна разви собствена екосистема от безпилотни системи, като съчетава военни разработки с търговски компоненти и бързо производство на нови модели.
За удари на голяма дълбочина украинските сили използват далекобойни безпилотни апарати, сред които „Лютий“ и „Бобър“. Те са предназначени за атаки срещу обекти на значително разстояние от фронта, включително петролни съоръжения, военни летища и промишлена инфраструктура.
На фронта широко приложение намират FPV дроновете, които позволяват на операторите да наблюдават целта в реално време и да извършват прецизни атаки. Използват се и тежки мултикоптери, способни да носят и пускат боеприпаси.
В началните етапи на войната значителна роля имаха и турските Bayraktar TB2, които Украйна използваше за разузнаване и удари по руски позиции.
Една от най-съществените иновации на Украйна е развитието на безекипажните надводни апарати. Киев превърна морските дронове в инструмент за асиметрични атаки срещу руския Черноморски флот и инфраструктурата в окупирания Крим.
Сред известните системи са MAGURA V5 и Sea Baby. Те могат да действат на значително разстояние от мястото на управление и да бъдат използвани за атаки срещу военни и инфраструктурни цели.
Украйна използва морски дронове при редица операции срещу руски военни кораби и обекти в Черно море. Тези действия допринесоха за ограничаването на руското военно присъствие в западната част на акваторията.
Русия от своя страна също започна да разработва и изпитва собствени безекипажни надводни системи.
Развитието на безпилотните технологии промени начина, по който се водят бойни действия. Малките FPV дронове вече могат да изпълняват задачи, които преди изискваха значително по-скъпи оръжейни системи.
Това създаде и нова икономическа асиметрия. Евтин дрон може да бъде използван срещу техника или инфраструктура, чието унищожаване или защитаване струва многократно повече.
В Русия и Украйна производството на дронове се превърна в отделен индустриален сектор. Иранските Shahed-131 и Shahed-136, руските „Геран“, украинските FPV системи и далекобойните апарати са част от бързо развиваща се технологична надпревара.
Съществена роля играе и радиоелектронната борба. Развитието на системи за заглушаване води до създаването на нови дронове, които използват автономна навигация или управление чрез оптично влакно.
Дроновете вече не са само военно средство. В цивилния сектор те се използват за наблюдение на инфраструктура, земеделие, картографиране, заснемане и спасителни операции.
Масовото им разпространение обаче създава и нови рискове за сигурността. Малък безпилотен апарат може да бъде използван за наблюдение или да проникне в забранена зона, без операторът му да се намира непосредствено до него.
Това поставя нови изисквания пред летищата, критичната инфраструктура, военните обекти и службите за сигурност. Разработват се системи за откриване, идентифициране и неутрализиране на дронове, включително чрез радиоелектронно въздействие, кинетични средства и други технологии.
Бъдещето на безпилотните технологии се свързва все повече с изкуствения интелект и машинното обучение.
Концепции като „верен спътник“ (loyal wingman), при които безпилотни апарати действат съвместно с пилотирани изтребители, автономните рояци и системите за автоматично разпознаване на цели показват посоката на развитие.
Войната в Украйна ускори този процес, превръщайки бойното поле в своеобразна лаборатория за нови безпилотни технологии. А атаките срещу търговски кораби в Черно море показват, че последствията от тази технологична трансформация вече се усещат и далеч отвъд непосредствената фронтова линия.






