Войната между Русия и Украйна се превърна в един от най-мащабните конфликти по отношение на използването на безпилотни системи. Дроновете играят централна роля както във въздушните операции, така и в бойните действия по море, а двете страни развиха различни подходи, технологии и производствени мощности.

Темата отново привлече внимание след атаката срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона в Черно море. На 6 октомври плавателните съдове ALFA WATAN и ABLE бяха поразени от морски и въздушни дронове на около 70 морски мили източно от Бяла. ALFA WATAN получи критични повреди и потъна, а екипажът му остава в неизвестност. ABLE беше повреден и на борда му избухна пожар, като всичките 18 души от екипажа бяха евакуирани.

Към момента няма потвърждение коя страна стои зад атаката. Българските власти съобщават, че обстоятелствата и произходът на дроновете се разследват.

На този фон развитието на безпилотните технологии от Русия и Украйна показва защо подобни атаки вече са възможни на голямо разстояние от фронтовата линия.

Руският арсенал: масово производство и далечни удари

Русия разчита на значителна промишлена база и масово производство на далекобойни безпилотни системи. Сред най-широко използваните са апаратите от серията „Геран“, базирани на иранските Shahed-131 и Shahed-136.

Тези еднопосочни ударни дронове могат да бъдат използвани за атаки срещу инфраструктура, енергийни обекти, складове и военни цели. Русия все по-често използва големи групи от такива апарати, което поставя сериозни предизвикателства пред противовъздушната отбрана.

На фронта важна роля имат и баражиращите боеприпаси „Ланцет“, предназначени за атаки срещу артилерийски системи, бронирана техника, радари и други цели.

За разузнаване и коригиране на артилерийския огън руските сили използват платформи като „Орлан-10“ и системи на ZALA. Паралелно с това на фронта масово се използват FPV дронове, включително варианти с управление чрез оптично влакно, които са значително по-трудни за неутрализиране чрез радиоелектронна борба.

Украинският подход: адаптация и асиметрични удари

Украйна разви собствена екосистема от безпилотни системи, като съчетава военни разработки с търговски компоненти и бързо производство на нови модели.

За удари на голяма дълбочина украинските сили използват далекобойни безпилотни апарати, сред които „Лютий“ и „Бобър“. Те са предназначени за атаки срещу обекти на значително разстояние от фронта, включително петролни съоръжения, военни летища и промишлена инфраструктура.

На фронта широко приложение намират FPV дроновете, които позволяват на операторите да наблюдават целта в реално време и да извършват прецизни атаки. Използват се и тежки мултикоптери, способни да носят и пускат боеприпаси.

В началните етапи на войната значителна роля имаха и турските Bayraktar TB2, които Украйна използваше за разузнаване и удари по руски позиции.

Революцията в Черно море

Една от най-съществените иновации на Украйна е развитието на безекипажните надводни апарати. Киев превърна морските дронове в инструмент за асиметрични атаки срещу руския Черноморски флот и инфраструктурата в окупирания Крим.

Сред известните системи са MAGURA V5 и Sea Baby. Те могат да действат на значително разстояние от мястото на управление и да бъдат използвани за атаки срещу военни и инфраструктурни цели.

Украйна използва морски дронове при редица операции срещу руски военни кораби и обекти в Черно море. Тези действия допринесоха за ограничаването на руското военно присъствие в западната част на акваторията.

Русия от своя страна също започна да разработва и изпитва собствени безекипажни надводни системи.

Как дроновете промениха съвременната война

Развитието на безпилотните технологии промени начина, по който се водят бойни действия. Малките FPV дронове вече могат да изпълняват задачи, които преди изискваха значително по-скъпи оръжейни системи.

Това създаде и нова икономическа асиметрия. Евтин дрон може да бъде използван срещу техника или инфраструктура, чието унищожаване или защитаване струва многократно повече.

В Русия и Украйна производството на дронове се превърна в отделен индустриален сектор. Иранските Shahed-131 и Shahed-136, руските „Геран“, украинските FPV системи и далекобойните апарати са част от бързо развиваща се технологична надпревара.

Съществена роля играе и радиоелектронната борба. Развитието на системи за заглушаване води до създаването на нови дронове, които използват автономна навигация или управление чрез оптично влакно.

От бойното поле до цивилния живот

Дроновете вече не са само военно средство. В цивилния сектор те се използват за наблюдение на инфраструктура, земеделие, картографиране, заснемане и спасителни операции.

Масовото им разпространение обаче създава и нови рискове за сигурността. Малък безпилотен апарат може да бъде използван за наблюдение или да проникне в забранена зона, без операторът му да се намира непосредствено до него.

Това поставя нови изисквания пред летищата, критичната инфраструктура, военните обекти и службите за сигурност. Разработват се системи за откриване, идентифициране и неутрализиране на дронове, включително чрез радиоелектронно въздействие, кинетични средства и други технологии.

Следващата стъпка: автономни системи

Бъдещето на безпилотните технологии се свързва все повече с изкуствения интелект и машинното обучение.

Концепции като „верен спътник“ (loyal wingman), при които безпилотни апарати действат съвместно с пилотирани изтребители, автономните рояци и системите за автоматично разпознаване на цели показват посоката на развитие.

Войната в Украйна ускори този процес, превръщайки бойното поле в своеобразна лаборатория за нови безпилотни технологии. А атаките срещу търговски кораби в Черно море показват, че последствията от тази технологична трансформация вече се усещат и далеч отвъд непосредствената фронтова линия.