А въпросният „Н. И.“ е всъщност Николай Иванович Пирогов, който е признат за най-добрия военен хирург в света. Роден е на 25 ноември 1810 г. в Москва и едва на 14-годишна възраст влиза в медицинския факултет на Московския университет. А на 26 години вече е професор по хирургия. Той е сред създателите на военната полева хирургия, като е бил на фронта по време на три големи войни - Кримската, Френско-пруската и Руско-турската.

Николай Пирогов е учен със световна слава, наричан е диагностик номер едно в Европа и водещ специалист в областта на анатомията и анестезията. Създава хирургичната школа на Русия и първата в света научна школа по модерна хирургия. Автор е на оперативни техники, които се прилагат и до днес. За пръв път в световната хирургична практика въвежда стерилизацията чрез изваряване на хирургичните инструменти и дрехи за операция. Той за пръв път в света въвежда и гениалната по своята простота и функционалност гипсова превръзка на счупените крайници.

Навъртял е 700 км у нас

Три години преди да умре, Пирогов пристига в България в разгара на Руско-турската война. Идва по изричното настояване на цар Александър Втори, който може да не харесва либералните му убеждения, но осъзнава, че като специалист той ни е нужен. Така вече болният и възрастен Пирогов изминава с каруца и шейна около 700 км, за да оперира войници от фронта между реките Вит и Янтра. Посещава 22 населени места, където лично лекува и оперира много българи. И то абсолютно безплатно. Основната му болница е в свищовското село Горна Студена, където се намира главната квартира на руското командване и където днес има музей в негова чест. На запад от Главната квартира е била разположена 67-а Военнополева болница с множество палатки,където са се лекували ранените войници при Шипка, Плевен, Източния фронт срещу османските сили в Североизточна България. Там за тях са се грижили група лекари. Болницата е била посещавана два пъти от професор Пирогов, който е давал указания за лекуването на болните. Второто му посещение е било по време на епидемията от коремен тиф, от който - а не от раните си, са починали много от лекуваните в болницата ранени войници и офицери. В средната част на селото е Братската могила - гробище, кодето са погребани над 3000 войници и офицери.

Впоследствие Братската могила е превърната в парк. Местността е известна под името

„Руските гробища".

Пирогов въвежда у нас медицинската сортировка – разпределение на ранените според тежестта на травмата. За първи път прилага гипсовите превръзки при счупвания на крайниците, подобрявайки зарастването и снижавайки инвалидността. По негова инициатива се създават групи от милосърдни сестри, които да помагат на лекаря на фронта. Безценен е опитът му и с етерната наркоза, която прави още по време на Кавказката война и доразвива у нас.

Последните години от живота си Пирогов прекарал в имението си Чери край Виница. Умира на 5 декември 1881 г. Малко преди смъртта си прави още едно откритие - предлага нов начин за балсамиране на мъртвите. По тази техника тялото на Пирогов е балсамирано и се съхранява и до ден-днешен в специална крипта в църквата на село Вишня.

В България никога не забравят стореното от него. В чест на Николай Пирогов са издигнати 26 обелиска, три ротонди и паметник в Скобелевия парк в Плевен. На мястото на военновременната болница в плевенското село Бохот е изграден парк-музей на името на великия хирург. Под влиянието на Пирогов е основан Българският червен кръст през 1885 г. Организацията прераства през 1900 г. в болница „Червен кръст“, която става и основна база на спешната помощ в България. А през 1950 г. „щафетата“ се поема от УМБАЛСМ „Николай Иванович Пирогов“.

АРТЕФАКТИ и СТАРИ СНИМКИ

Автор: Боян Толев

Снимки: Георги Белчев