Трудно е да се пренебрегне чувството на отчаяние, обхванало украинските коридори на властта. Наближава втората годишнина от началото на руско-украинския конфликт, а властите в Киев все още искат от западните си партньори нови оръжия, нова помощ, нови политически ангажименти.

В края на миналата година президентът Володимир Зеленски обиколи западните столици, като молеше за подкрепа на фона на нарастващата международна умора от конфликта и парализата, обхванала Конгреса на САЩ, относно нов финансов пакет за Киев.

Приблизително по същото време главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужни се оплака от „безизходната ситуация“, възникнала след провала на дългоочакваната украинска контраофанзива, която се разби в отбранителните линии на Русия.

Американски служители и техните западни колеги очакват тази година да бъде трудна и Украйна да съсредоточи вече изтощените си сили върху укрепване на отбраната си, а не възвръщане на земите си.

Кремъл контролира около една пета от международно признатата територия на Украйна, включително Крим и Донбас. Възгледът на САЩ за конфликта подкопава заявената амбиция на Зеленски да изгони Русия до октомври тази година.

Миналата седмица представители на Пентагона се появиха на месечната координационна среща на 50 държави за Украйна с празни ръце, тъй като бюджетът за оръжия и помощ трябваше да бъде пренасочен към нуждите на вътрешната политика.

Съобщава се, че в много украински части на фронтовата линия боеприпасите и артилерийските снаряди са на изчерпване.

„Питат ни какъв е планът ни, но трябва да разберем какви ресурси ще имаме”, каза украинският депутат Роман Костенко. „Всичко сега показва, че вероятно ще получим по-малко от миналата година, когато се опитахме да осъществим контраофанзивата, но не стана… Ако имаме още по-малко ресурси, тогава планът е очевиден. Това ще бъде отбрана“.

Междувременно Вашингтон разгръща собствената си политическа драма. Републиканците в Камарата на представителите блокираха последния транш от финансирането, което президентът Байдън се опитва да отпусне на Киев. Анализатори смятат, че руският президент Владимир Путин се надява на връщането на власт на бившия президент Доналд Тръмп, вероятният кандидат за президент на Републиканската партия на изборите през ноември. Тръмп може да намали подкрепата за Украйна и да бъде по-приятелски настроен към интересите на Кремъл в областта на сигурността в Източна Европа.

Администрацията на Байдън и европейските съюзници работят върху дългосрочен многостранен план за предотвратяване на този сценарий и гарантиране на подкрепата на Украйна в бъдеще.Това включва десетгодишни ангажименти за предоставяне на помощ за икономиката и сигурността, които биха могли да проправят пътя на Украйна към западните блокове като Европейския съюз и НАТО.Байдън възнамерява да обнародва плана за тази стратегия през пролетта.

„Такъв политически курс носи рискове, включително политически, ако украинците започнат да обвиняват правителството си за липсата на напредък на фронта”, пишат моите колеги. „По същия начин в западните столици служителите са наясно, че търпението на техните граждани по отношение финансирането на бойните действия в Украйна не е безгранично. На фона на това планиране Вашингтон изглежда подготвя аргумента, че дори Украйна да не си върне цялата територия в близко бъдеще, тя се нуждае от значителна постоянна помощ, за да може да се защити и да стане неразделна част от Запада“.

Но в близко бъдеще както липсата на сили на фронтовата линия, така и липсата на съгласие във Вашингтон могат да решат съдбата на конфликта.

„Въпреки че първата половина на 2024 г. може да донесе малка промяна в контрола върху украинска територия, дългосрочната траектория на конфликта ще се определя от оборудването, обучението на персонала и загубите, които всяка страна понася през следващите няколко месеца“, пише Джак Уотлинг, старши научен сътрудник в Британския кралски институт на обединените служби „Всъщност точно сега Западът е изправен пред решаващ избор: да подкрепи Украйна, за да могат нейните лидери да защитят територията си и да се подготвят за офанзива през 2025 г., или да отстъпят незаменимо предимство на Русия.“

Западът може би вече е пропуснал основния си шанс да позволи на Украйна да си върне напълно загубената територия.

В новата си книга „Враговете ни ще изчезнат“ международният наблюдател на Wall Street Journal Ярослав Трофимов разкрива как западните правителства бавно намаляват военната подкрепа за Украйна от страх да не предизвикат евентуална руска ядрена ескалация. Съединените щати и техните съюзници са изпратили безпрецедентни суми помощ на Киев, но критиците казват, че прекомерната им предпазливост при избора на средства е подкопала военните усилия на Украйна.

„Съединените щати и техните партньори се въздържаха от доставка на оръжия западно производство на Украйна в момента, когато биха имали най-голям ефект, и забраниха на Киев да използва западни оръжия за нападение срещу военни цели на руска територия“, пише Трофимов.„По времето когато през втората година Украйна действително получи много от тези западни системи, Русия вече беше изградила отбрана, беше мобилизирала стотици хиляди войници и прехвърли индустрията си на бойна основа.Най-добрите възможности за чиста и бърза победа на Украйна изчезнаха“.

По-малко уверените експерти твърдят, че администрацията на Байдън е била длъжна да избегне ескалираща конфронтация с Русия.

“Би било по-добре Киев да получи повече помощ и да го направим по-бързо. Но няма гаранция, че това би довело Украйна до решителна победа”, пише наблюдателят на Bloomberg Хал Брандс. “Най-добрата гаранция за такъв резултат е заплахата от пряка военна намеса. Но никой не искаше да следва такъв курс, защото рисковете бяха очевидни и много сериозни. Байдън ще трябва да прекрачи руските червени линии още по-решително и агресивно, правейки го точно в момент, когато нямаше никаква сигурност относно отговора на Путин.”

Вместо това украинците и техните се съкрушават какво можело да се е случи, след като украинските войски изненадаха света, като отблъснаха първоначалната офанзива на Русия срещу Киев и демонстративно задържаха позициите си в първите месеци на конфликта.

„Той отвори уста като питон и си помисли, че сме просто още един заек“, каза Зеленски за Путин в интервю през 2022 г. „Но ние не сме зайци и се оказа, че той не може да ни погълне – а самият той беше в риск да се разкъса.”

Русия обаче също отстоява позициите си, устоява на международните санкции и се готви за нови офанзиви на фронтовата линия под въздушното прикритие на непрестанни ракетни атаки.

Киев знае, че способността му да се съпротивлява зависи от външна подкрепа. “Не бихме могли да оцелеем без подкрепата и помощта на Съединените щати. Това е факт”, каза Зеленски в скорошно телевизионно интервю.

Автор: Ишан Тарур; Източник: www.washingtonpost.com//Превод: Opposition

Още новини четете в категория Свят