При инфлация от 5% за 2025 г. и натрупани 41% за последните пет години, депутатите приеха на първо четене ограничение на надценките за основни стоки в периода на въвеждане на еврото – мярка, която предизвика сериозен сблъсък на позиции.
Инфлацията през 2025 г. е 5%, показват данните на Националния статистически институт. На този фон Народното събрание прие на първо четене, с широк консенсус, таван на надценките за основни стоки и услуги в периода на въвеждане на еврото.
Мярката беше представена като защита за потребителите, но бизнесът реагира остро, предупреждавайки за рискове от изкривяване на пазара и дори допълнителен натиск върху цените.
41% натрупана инфлация за пет години.
Според данните на НСИ, за периода от 2020 до 2025 г. инфлацията в България е достигнала натрупано 41%. Именно този показател често се използва като аргумент за по-строга държавна намеса в ценообразуването, особено в чувствителни сектори като храните.
Въпросът обаче е дали подобни мерки идват навреме и дали изобщо работят.
Бизнесът: рестрикциите не дават резултат.
Изпълнителният директор на сдружението Храни и напитки България Яна Стратиева е категорична, че подобни мерки не са решение.
По думите ѝ тавани на надценките и цените се прилагат само в няколко държави – основно Унгария и Румъния – и именно там инфлацията при храните е най-висока.
„Това е видимо неефективна регулация. В Унгария дори се стигна до наказателна процедура. Това не е пример, който бихме искали да следваме“, посочи Стратиева.
Тя даде за пример Гърция, където също има мерки, но те са на доброволен и договорен принцип между държавата и търговските вериги, а не административно наложени.
Отворен пазар, ограничен ефект.
Според Стратиева в отворена европейска икономика административните тавани трудно могат да доведат до трайно понижение на цените.
„Ако наложите таван на надценките за българските производители, веригите просто могат да купуват от други пазари – по-евтино или по-скъпо. Това не решава проблема“, предупреди тя.
Производителите: проблемът са високите надценки.
Различна позиция представи председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров.
Той подчерта, че макар Законът за еврото да ограничава необоснованото вдигане на цени, в момента той не засяга високите търговски надценки.
Зоров напомни за публично изнесени данни от Комисията за защита на конкуренцията, според които в млечния сектор надценките достигат до 120%.
„Тогава премиерът каза, че това не може да продължава. До днес обаче не сме видели реални коригиращи политики“, заяви той.
Производство без ръст, сектор под натиск.
По думите на Зоров, въпреки 41% инфлация за последните пет години, изкупната цена на млякото не се е повишила. За три години производството в България е спаднало с 25%.
„Ние се самоунищожаваме. Унищожаваме хората, които работят в този сектор“, предупреди той.
Още новини четете в категория
Бизнес
21.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
