По думите му заплахата за корабоплаването вече е реална. Той посочи, че проблеми в икономическата зона на Румъния са започнали да оказват влияние и върху застрахователния пазар.
„Застрахователните компании не искат да застраховат кораби, което рязко се отразява както на цените, така и на корабоплаването. Ако не ви застраховат кораба, най-вероятно той няма да тръгне изобщо“, обясни Гечев.
Той припомни, че след жътвата държавите от Черноморския регион трябва да изнесат значителни количества зърно, включително от Украйна и България. Според него, ако доставките бъдат възпрепятствани, това може да доведе до понижение на цената на зърното, но и до сериозни логистични проблеми.
Гечев увери, че няма непосредствен риск България да остане без основни хранителни продукти.
„Ние ще бъдем изхранени. Особено при зърнените храни – те са повече, отколкото потребяваме. Хляб ще има при всички положения. Олио ще има при всички положения и ще има повече, отколкото ни трябва“, заяви той.
По думите му по-съществен проблем може да се окаже промяната на търговските потоци и засилената конкуренция на българския пазар. Гечев припомни периода, в който големи количества украинска продукция са постъпвали на пазарите в България, Румъния и Полша.
„Това може да се повтори. Не само по отношение на зърнените храни, а и при други продукти може да се създаде по-голяма конкуренция на българските пазари. Това означава, че фермерите ще бъдат поставени под допълнителен ценови натиск“, посочи той.
Председателят на земеделската комисия подчерта, че високите цени на горивата продължават да оказват сериозно влияние върху земеделието и крайната цена на храните.
„Цените на горивата се отразяват пряко на земеделието. Пряко се отразяват и на цените на транспорта, включително на вътрешния транспорт, защото транспортът стана прекалено скъп“, каза Гечев.
Той призна, че храните вече са поскъпнали, но според него има възможност допълнителното увеличение да бъде ограничено.
По отношение на мерките за овладяване на цените Гечев заяви, че инициативата „Кошница с грижа“ не е постигнала очаквания резултат.
„Аз бях един от първите хора, които казаха, че кошницата не сработи в сегашния вариант“, коментира той.
По думите му мярката е била доброволна и е предвиждала търговците на дребно да намалят цените на определени продукти с до 13%. Според Гечев част от търговците са изпълнили ангажимента, докато при други са били установени нелоялни търговски практики.
Той подчерта, че държавата трябва да има по-активна роля при контрола на пазара и защитата на потребителите.
Гечев очаква електронният регистър за проследимост на храните да внесе повече прозрачност при установяването на цените по цялата верига – от производителя до крайния потребител.
„Чакаме да тръгне регистърът за проследимост на храните, за да се види обективната истина. Едно от нещата е, че нямаме достатъчно актуални данни по отношение на цялата верига“, заяви той.
Според него институциите трябва да засилят проверките, а санкциите за нелоялни търговски практики да бъдат достатъчно сериозни, за да имат реален ефект.
„Трудно се доказват, но не е невъзможно. По закон нелоялните търговски практики могат да бъдат наказвани с до 10% от годишния оборот“, каза Гечев.






