Премиерът ал-Заиди предполага, че добивът може дори да достигне 8-10 милиона барела на ден след 2035 г., което би поставило Ирак приблизително наравно със Саудитска Арабия и Русия и би означавало потенциалното му влизане в тройката на най-големите износители на петрол в света.
Настоящата производствена квота на ОПЕК за Ирак е ~4,4 милиона барела на ден и има, и други потенциални проблеми, като например как да се транспортира новият петрол от страната, предвид блокадите в Ормуз и Баб ал-Мандаб, и плановете за сухопътни тръбопроводи през съседна Турция и Сирия, които не са близо до запълване дори на съществуващия производствен капацитет.
Съществува и факторът регионална геополитическа нестабилност, включително проиранските шиитски милиции във въоръжените сили на Ирак, рискът от разпространение на всяка нова атака на САЩ срещу Иран, особено ако е насочена към петролната инфраструктура, и трудната скорошна история на Ирак с джихадистки салафити, като голяма част от страната е контролирана от ИДИЛ само преди десетилетие.
Докладвайки за плановете на големите петролни компании, Bloomberg цитира афоризма на барон Нейтън Ротшилд „купувай под звука на оръдия, продавай под звука на тръби“, за да обобщи оптимистичното настроение в индустрията и надеждите на западните инвеститори, че настоящата нестабилност ще се отплати в бъдеще.
geopolitics_prime






