Малките кучета остаряват по-бавно от големите, а причината може да се крие в специфични участъци от тяхната ДНК, известни като „скачащи гени“. Това показва мащабно научно изследване, обхванало близо 900 кучета от около 120 породи.

Резултатите разкриват молекулярни различия в процесите на стареене, които могат да помогнат за обяснението защо едрите породи обикновено имат по-кратка продължителност на живота.

Учените са установили, че с напредването на възрастта в организма на кучетата настъпват промени в химичните маркери, свързани с ДНК. Те влияят върху активността на гените, без да променят самата генетична последователност, предава БТА.

Тези изменения, наричани епигенетични, се натрупват с различна скорост в зависимост от размера и пола на животните.

Големите породи натрупват по-бързо признаци на стареене

Анализът показва, че при едрите кучета определени епигенетични промени се натрупват по-бързо в сравнение с дребните породи.

Това може да обясни добре познатия на ветеринарните специалисти факт, че големите кучета често живеят по-кратко, въпреки че при много други животински видове по-големият размер се свързва с по-дълъг живот.

Изследователите откриват и различия между половете. При мъжките кучета определени молекулярни промени, свързани със стареенето, настъпват по-бързо, отколкото при женските.

Тази зависимост се наблюдава дори при животни, кастрирани в ранна възраст, което подсказва, че процесът не може да бъде обяснен единствено с влиянието на половите хормони.

Какво представляват „скачащите гени“?

Особено внимание учените отделят на генетичните елементи LINE1, известни като ретротранспозони или „скачащи гени“.

Това са участъци от ДНК, които при определени условия могат да създават свои копия и да ги вмъкват на други места в генома.

Обикновено тяхната активност се ограничава чрез механизъм, наречен ДНК метилиране. При него към определени участъци от ДНК се прикрепят химични групи, които участват в регулирането на генната активност.

С напредването на възрастта този контрол може да отслабне. Когато метилирането намалее, някои от тези генетични елементи могат да станат по-активни.

Повишената им активност потенциално може да допринесе за увреждания на ДНК и нарушения в нормалната работа на клетките.

При едрите кучета промените са с 35% по-изразени

Едно от най-интересните открития е свързано именно с LINE1.

Изследователите установяват, че при по-големите кучета загубата на ДНК метилиране в тези генетични участъци е с около 35% по-голяма, отколкото при по-дребните животни.

Според учените това е възможен молекулярен механизъм, който стои зад разликите в продължителността на живота между породите.

„Това е един от най-ясните молекулярни белези, които сме наблюдавали и съответстват на добре известната зависимост между размера и продължителността на живота при кучетата“, обяснява Блез Маринър от Държавния университет на Аризона.

Резултатите предполагат, че размерът на животното може да бъде свързан не само с натоварването на организма, метаболизма и растежа, но и с начина, по който геномът се променя с възрастта.

Откритието може да помогне за удължаване на живота на кучетата

Въпреки обещаващите резултати учените подчертават, че все още не е ясно дали промените в LINE1 действително ускоряват стареенето, или са следствие от него.

За да бъде установена причинно-следствена връзка, ще са необходими допълнителни изследвания.

Ако бъде доказано, че активността на тези генетични елементи допринася за по-бързото стареене, откритието би могло да отвори нови възможности за разработване на терапии, насочени към забавяне на възрастовите изменения.

Подобни подходи биха били особено ценни за едрите породи, при които продължителността на живота обикновено е по-кратка.

Засега изследването не предлага лечение или доказан метод за удължаване на живота на кучетата. То обаче дава нова насока за разбирането на биологичните механизми, които определят защо някои породи остаряват по-бързо от други.