Снимка: Shutterstock Почти всичко, което правим и това което сме, се основава на връзките между клетките, синапсите, които се образуват в нашия мозък. Дълго време се приемаше, че мозъкът на възрастен е „фиксиран“ и не може да бъде променен по някакъв начин.
Съвременните доказателства обаче сочат, че това твърдение вече не е толкова доминиращо и мозъкът на възрастните се признава за по-гъвкав, по-променлив, отколкото сме си мислили. Мисълта за това, че мозъците ни се самоизяждат е доста странна, но е факт и се случва редовно.
Във всеки един момент в мозъка се случва много фагоцитоза. Въпреки че предпазването от патогени и други нашественици очевидно е много важно, фагоцитозата се случва само за да поддържа мозъка да работи такъв, какъвто е, т.е. поддържа хомеостазата.
Мозъкът е изключително натоварен и взискателен орган. Прогнозите показват, че използва около една трета от готовите енергийни запаси на тялото докато е жив и прави това, което трябва. Това означава, че мозъкът е нещо като клетъчна електростанция. Той има безброй сложни процеси, протичащи между и вътре в нашите мозъчни клетки през цялото време. Голяма част изчистването на клетъчния детрит се случва, когато спим (това е една от теориите защо изобщо спим) и процесите, включващи фагоцитоза.
Нашите мозъци не са статични, те са гъвкави, адаптивни, постоянно реагиращи на това, което им поднася животът. До голяма степен това е източникът на тяхната сила. Въпреки това те не биха могли да направят това, ако не бяха склонни да ядат части от себе си.






