Украинският президент Володимир Зеленски освободи Ирина Мудра от поста заместник-ръководител на президентската канцелария.

НАБУ и САП с нова мащабна акция: Разследването стигна до хора от обкръжението на Зеленски

Решението беше обявено само часове след началото на мащабна операция на Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП).

Указ №734/2026 за освобождаването на Мудра е публикуван на официалния сайт на украинския президент, но в него не са посочени мотиви за решението, съобщават „Укринформ“ и „Ройтерс“.

Малко преди това НАБУ и САП обявиха специалната операция „Форест Гъмп“, насочена срещу предполагаема престъпна организация. Според антикорупционните органи в нея са участвали действащ и бивш депутат, високопоставени представители на президентската канцелария и ръководители на държавната Sense Bank.

Разследването е свързано с предполагаемо легализиране на 150 млн. гривни в брой – около 3,4 млн. долара. Според следователите средствата са били прокарани през фиктивни компании и банкови сметки, преди да бъдат използвани за плащането на гаранция на обвиняем по мащабното дело „Мидас“.

Обиски в домовете на високопоставени фигури

Украински медии, сред които „Украинска правда“, съобщиха, че следствени действия са били извършени в дома на Ирина Мудра, както и в жилището на депутата Вадим Столар.

Столар сам потвърди за действията на НАБУ и заяви, че съдейства на разследването. Първоначално антикорупционните органи не разкриха имената на хората, срещу които са насочени действията.

По-късно НАБУ публикува повече информация за предполагаемата схема. Според разследването групата е използвала сметки на подставени дружества и държавната Sense Bank, за да придаде законен вид на средства, които според бюрото са с престъпен произход.

В схемата, по официалната версия на следствието, са участвали заместник-ръководител на президентската канцелария, бивш депутат, председателят на управителния съвет на държавна банка, председателят на нейния надзорен съвет и други лица.

НАБУ твърди, че участниците са получили фактически контрол върху банката в началото на юни и са привлекли част от висшия ѝ мениджмънт за извършването на финансовите операции.

150 млн. гривни на четири транша

Според данните, оповестени от антикорупционните органи, средствата са били прехвърляни на четири отделни транша.

Първо са били доставени 50 млн. гривни в офис на бивш депутат. От тях 15 млн. са предадени на негов доверен човек, а останалите 35 млн. са насочени към т.нар. конвертационен център.

След това са били предадени още 10 млн. гривни.

Третият транш е възлизал на 70 млн. гривни. От тях 20 млн. са били предназначени за доверено лице, а други 50 млн. са насочени към структура, която според разследването е използвана за легализиране на парите.

Последно са били прехвърлени още 20 млн. гривни, с което общата сума достига 150 млн.

НАБУ е разпространило и записи от разговори, в които предполагаемите участници обсъждат движението на средствата, използването на банката и начини за заобикаляне на финансовия мониторинг.

Има ли връзка с делото „Мидас“?

Самото НАБУ не назовава лицето, за което според разследването са били предназначени парите. Украински медии обаче свързват сумата с бившия министър на енергетиката Герман Галущенко, който е обвиняем по делото „Мидас“.

В публикуваните записи се споменава името „Герман“, а в края на юни за Галущенко действително е била внесена гаранция в размер на 150 млн. гривни.

На 29 юни един от обвиняемите по „Мидас“ е бил освободен от ареста, след като е била платена именно такава гаранция. Произходът на средствата сега е част от новото разследване.

Делото „Мидас“ е сред най-мащабните антикорупционни разследвания в Украйна през последните години. То е свързано с предполагаема схема за около 100 млн. долара в енергийния сектор и държавната компания „Енергоатом“.

Разследването беше обявено публично през ноември миналата година, след като НАБУ съобщи, че е работило по случая повече от година, извършило е десетки обиски и е събрало стотици часове записи.

Разследването стигна и до Sense Bank

Следователи на НАБУ и САП са извършили действия и в държавната Sense Bank. Според разследването именно нейни сметки и дружества, контролирани от участниците в схемата, са били използвани за прехвърлянето и легализирането на парите.

При обиските е бил открит и документ, описан от НАБУ като „план за антикризисна комуникация“. Според бюрото той е бил свързан с работата на временна парламентарна комисия и е съдържал предварително подготвени послания и действия за реакция при публичен натиск.

Освен Вадим Столар украински медии споменават и бившия депутат и строителен предприемач Максим Микитась като възможен участник в разследването. Към момента обаче НАБУ не е потвърдило официално кои лица са получили процесуален статут на заподозрени.

Нов удар по администрацията на Зеленски

Случаят поставя пряко под прожекторите президентската канцелария. „Файненшъл таймс“ определя Ирина Мудра като най-високопоставената фигура, засегната от обиските, и разглежда операцията като пореден сериозен корупционен удар по администрацията на Зеленски.

Според Асошиейтед прес новото разследване засяга директно висши представители на президентската власт в момент, когато борбата с корупцията продължава да бъде важна тема както за отношенията на Киев с ЕС, така и за европейската перспектива на Украйна.

„Ройтерс“ поставя акцията и в по-широкия политически контекст. Само ден по-рано бившият министър на отбраната Михайло Федоров отправи остра критика към управлението и призова да бъде намерен начин за провеждане на избори, дори при продължаваща война.

Така само в рамките на няколко часа Зеленски се оказа в центъра на ново антикорупционно разследване, засегнало хора от президентската му администрация, освободи високопоставен свой служител и се изправи пред нарастваща вътрешнополитическа критика.

Междувременно Върховната рада одобри кандидатурите на Евгений Хмара и Андрий Сибига съответно за министър на отбраната и министър на външните работи, съобщава Kyiv Independent.

Хмара получи подкрепата на 312 депутати при необходим минимум от 226 гласа. За Сибига гласуваха 266 народни представители, 14 се въздържаха, а нямаше гласове „против“.