Известният футболист Димитър Бербатов е привлечен като съветник по проблемите на младежта и спорта на служебния премиер Андрей Гюров. Няма лошо, обратното – чудесно е, когато във властта пряко или като съветници влизат изявени личности, били те спортисти, интелектуалци, учени и т. н. Ще видим как и с какви идеи Бербатов ще подпомогне правителството в следващите няколко месеца.
Но в хубавото има и нещо определено лошо и пошло. Новината за привличането на известния футболист дойде в пакет с няколко снимки как премиерът Гюров и бившият играч на ЦСКА и „Манчестър Юнайтед“ весело подритват топка в премиерския кабинет. Така тиражираните снимки показват, че целта на привличането на Бербатов не е някаква генерална промяна в българския спорт, а чист пиар на служебния премиер, който да бъде показан на Джен Зи поколението от протестите като „млад“, готин, модерен, симпатичен и като приятел на големи звезди. И именно затова пиарът не е нито оригинален, нито ефективен – години наред гледахме „мачлетата“ и тенис сеансите на Бойко Борисов.
А Гюров не е пратен във властта, за да е готин и защото рита топка с Бербатов, а с историческа мисия – за организиране на честни избори, за разграждане на порочните олигархични модели. За съжаление, след скандалите „Цицелков“, „Нейнски“ и „Тодева“, все по-малко вероятно е това да се случи наистина. И затова, когато съдържанието липсва, на помощ идва пиарът…
Но точно тук удариха греда – премиерският кабинет не е място за подритване на топка. Това е абсолютно същата пиарска пошлост като т. нар. музей на сглобката, който откри в кабинета си Делян Пеевски, макар да бе лице на същата тази „сглобка“.
По същата логика утре в сградите на институциите може за целта на пиара да отворят кебапчийница, да организират игри на криеница или да изнесат цирков спектакъл!?
А самият Бербатов като спортист, обучаван и в наши, и в чужди елитни спортни отбори, прекрасно знае, че спортът има своя етикет, етика и протокол, които изрично изискват да се спортува на специални и пригодени за целта терени, а спортуващият да е облечен и обут със спортен екип и обувки. Да играеш футбол в премиерския кабинет с официални обувки и костюм, е все едно на дипломатически прием да отидеш по шорти и с гуменки!
Въпрос на обща и професионална култура – и на двамата „футболисти“.
Спортът не е „държанка“ на временни властимащи, а е школа за мъжество, умения, воля, екипност и родолюбие.
Автор: Проф.Димитър Иванов
*Авторът е бивш спортист, съдия и председател на Федерацията по хандбал.






