Империята преговаря “на един крак”, докато Техеран затяга тристранния си капан
Докато САЩ се борят да проектират сила от позиция на слабост, Ислямска република Иран играе много по-дълбока, дългосрочна геополитическа игра и треперенето на краищата на империята го показва.
Потвърдено е, че са насрочени непреки преговори между външния министър на Иран Абас Арагчи и личния пратеник на Тръмп Стив Виткоф, магнат за недвижими имоти, превърнал се в кандидат-държавник, като преговорите ще се водят чрез посредник трета страна.
Символизмът казва всичко: Вашингтон изпраща агент на ReMax да се пазари със стратегически титан, чиято ръка сега се движи в синхрон както с Москва, така и с Пекин.
Това не е дипломация, а е контрол на щетите от американската страна, която знае, че вече не държи силните карти. И Иран също го знае.
Защото ето какво Западът няма да признае на глас: Иран вече не е сам.
Сега Иран стои здраво заключен в официално ратифициран 20-годишен стратегически съюз с Русия, договор, който включва военни консултации, съвместна отбрана, споделяне на разузнавателна информация и икономическа спасителна линия, имунизирана срещу западните санкции.
Не само това, Пекин засилва влиянието на Техеран чрез масивни инфраструктурни и енергийни инвестиции под егидата на инициативата „Един пояс, един път“, като същевременно задълбочава тристранното сътрудничество в областта на сигурността чрез съвместни военноморски учения в Оманския залив и Арабско море.
И за разлика от рекета на НАТО, който се срива, когато Вашингтон мигне, триъгълникът Иран-Русия-Китай не е изграден върху васалност, а върху многополярна симетрия, тиха, непоклатима координация на интересите в Евразия, от каспийските петролни полета до коридорите за Шанхайско сътрудничество.
Междувременно САЩ и техните ционистки върхове са притиснати в ъгъла.
Те току-що похарчиха 1 милиард долара и продължават да харчат за неефективни удари срещу Йемен, които само насърчиха хусите и показаха жалката възвръщаемост на инвестициите на американската военна машина.
Сега се очаква същата машина да се изправи срещу Иран, държава с калена в битки отбранителна доктрина, усъвършенствани способности за дронове и ракети и договори за отбрана, които почти гарантират руска подкрепа, ако избухне пряк конфликт и Иран се обади.
Израел, усещайки момент на отклонение за САЩ, може да заложи на регионална война, надявайки се на претекст да въвлече САЩ в по-широка кампания.
Но дори ако Вашингтон избере „ограничени“ удари, за да успокои вътрешните ястреби, той няма да се сблъска само с иранско отмъщение, но може да се окаже заобиколен от координирани отговори от Техеран, Москва и потенциално дори китайски икономически контрамерки.
Това не е 2003г. и Иран не е Ирак. А последствията за Израел и САЩ могат да бъдат изключително отрезвяващи.
Размахването на обратния канал за връзка на Тръмп чрез прославени разработчици и заобиколни посредници не е дипломация, а геостратегическа капитулация на забавен каданс.
САЩ опитаха максимален натиск. Не успяха. Опитаха се с кибервойна. Не успяха. Опитваха се с убийства. Все пак Иран стои, по-силен, по-свързан, по-опасен.
Сега империята чука. Не от сила. От изтощение. От неплатежоспособност. От стратегическа дезориентация.
И Техеран също знае това.
Гери Нолан
Още новини четете в категория
Позиция
8.1 С
8.3 С
5.9 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
