Проклятие е да живееш в интересни времена, както казва Конфуций. Но времената винаги са интересни, независимо от поводите и причините
Винаги се намира някой, който да разчупи стереотипа на съвремието. Винаги ще има хора, които ще владеят проклятието да променят нашите възгледи за живота.
На днешната дата през 1876 година в Ноан, Франция, от този свят си отива родената в Париж Амандин Орор Люсил Дюпен, по мъж – баронеса Дюдеван. Не ви говори нищо? Тогава си представете тази дама, облечена в мъжки дрехи сред множеството на лицемерното общество, в което е живяла и творила. Жена, предпочела да подписва своите незабравими произведения с мъжкия псевдоним Жорж Санд.
Писателката с многото любовници, оставила след себе си незабравими романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове. Тя е именно той, ако трябва да перифразираме заглавието на един от романите ѝ, преведени и на български език.
В деня на нейната смърт Виктор Юго възкликва.
„Оплаквам смъртта ѝ, приветствам безсмъртието ѝ.” И наистина баронеса Дюдеван напуска физически нашия свят, но перото ѝ остава вечно. Всичко, подписано с мъжкото име Жорж Санд, ще живее завинаги.
Всъщност тази жена няма как да бъде забравена не само заради многото си произведения („Тя и той”, „Индиана”, „Мопра”, „Орас” и т.н.), но и заради революцията, която Санд е била сама по себе си във времена, когато светът е принадлежал повече на мъжете, отколкото на жените.
С блестящия си усет за пиар писателката не просто се е интегрирала в интелектуалните среди, дотогава достъпни основно за творците от мъжки пол. Но чрез скандала и провокацията наистина умело е успяла да насочи внимание към таланта, който е притежавала.
Любовните ѝ връзки с много по-млади от нея мъже, екстравагантният ѝ вид и завидната ексцентричност завинаги променят правилата. Всичко става възможно, макар и не всичко да е обяснимо за пуританите, които са свидетели и на бурната ѝ връзка с гениалния младеж Фредерик Шопен. За полския пианист Жорж Санд се превръща в основно вдъхновение, а за френския романтизъм – в най-изтъкнатия негов представител.
В днешно време е лесно да приемаме различното. След сексуалната революция нищо не ни учудва и нищо не ни е чуждо. Дали защото сме водени от искрени подбуди или от привидна толерантност. Днес ние сме свикнали със странното и противоречивото в поведението и в либидото, включително в значението му на творческа съзидателна сила.
Жорж Санд, обаче, още в една друга епоха е доказала силата на творческия си дух. Под одеждите на скандалния травестизъм е имал за цел да покаже на света женската нужда да даваш и да получаваш любов.
С цялото си проклятие на творчески гений Санд наистина е направила времената за своите съвременници интересни. За нас и за бъдещите поколения остават прекрасните книги, които е написала и купищата писма, които е разменила с Гюстав Флобер. Дори само от тези писма ние можем да почерпим много за живота. Без значение дали четем нейна статия в стар брой на вестник „Фигаро” или някой от нейните разкази или романи. Винаги има над какво да се замислим тук и сега.
„Има само едно-единствено щастие в живота – да обичаш и да бъдеш обичан.”
Това също е част от проклятието.
Източник: ARTday.bg
Още новини четете в категория
Култура
7.8 С
11.5 С
12.7 С
11.2 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
