Бразилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни.

Самият автор казва за себе си: „Моите книги са изтъкани от мириса, вкуса и кръвта на страната ми. Аз съм тълкувател на бразилския живот.“

Произведенията на Жоржи Амаду са преведени на повече от четиридесет езика в над петдесет държави, включително и у нас.

През 1931 година, когато публикуват първия му роман, Амаду е едва осемнадесетгодишен. Няколко години по-късно се появява и втората му книга, която повтаря успеха на първата.

В периода между 1941 и 1942 година Амаду е принуден да живее в изгнание. Когато се завръща в Бразилия, в живота му настъпват много промени.

Само за няколко години той се развежда с първата си съпруга, избран е за депутат и се жени повторно, този път за писателката Зелия Гатаи.

През 1947 година Амаду отново e принуден да напусне родната си страна и заминава за Франция.

Именно там попада сред личности като Сартр, Арагон и Пикасо. Срещи, които оказват сериозно влияние върху начина му на мислене.

Въпреки това, преди да се оттегли от политическия живот, минават още десет години, през които писателят живее във Франция и Чехословакия, пътува до Съветския съюз и получава Сталинска награда за мир.

След като се завръща в Бразилия, Амаду изоставя политиката и през 1958 година издава едно от най-значимите си произведения – „Габриела, карамфил и канела“.

Произведенията на Амаду често са екранизирани и адаптирани за сцена, а един от най-ярките филми по негов роман е „Дона Флор и нейните двама съпрузи“.

Сред заглавията, които не можем да не споменем, попада и „Старите моряци“. Ярък, забавен и завладяващ разказ за Бразилия, за морето и за един малък град, в който може да се случи всичко.

Амаду майсторски преплита реалност и мистика и за пореден път улавя неповторимата и изключително характерна атмосфера на мястото, за което разказва, създавайки усещането за един едновременно реален и нереален свят, в който читателите се потапят с удоволствие.

Писателят умира на днешния ден, 6 август, през 2001 година на 88-годишна възраст.

Припомняме си избрани цитати от Жоржи Амаду:

„Светът е такъв – неразбираем и пълен с изненади.“

„Любовта е най-прекрасното и най-ужасното нещо на света.“

„Щастието има нужда да се храни не само със спомени от миналото. Нуждае се и от мечти за бъдещето.“

„Нито дори Бог, който ни е създал, не може да ни избие всички. Бог убива хората един по един, а колкото повече убива, толкова повече хората ще продължат да се раждат, да растат, да се раждат отново, да се смесват и  т.н. И никой кучи син няма да ги спре!“

„Нещастието е издръжливо дърво; филиз, набучен в земята, не иска особени грижи, расте, разклонява се, среща се навсякъде. В двора на бедняка, приятелю, нещастието избуява, там не се задържа друго растение. Ако човек няма закалка и здрава кожа, ако няма мазоли отвън и отвътре, безсмислено е да се захваща с боговете, не съществува магия, която да послужи. Още нещо ще ви кажа, но не за да се хваля или да превъзнасям силата на нямащите, а защото това е чистата истина – само беднякът има смелост да понася нещастията и да продължава да живее“ – из „Тереза Батиста, уморена от битки.“

„Животът беше хубав – човек трябваше само да го живее.“

Източник: ARTday.bg