В публичното пространство се размята такъв случай. Един-единствен, колкото да се отбие номерът.

Но има показателна статистика. И тя е стряскаща.

Броят на отводи и самоотводи на съдии за три години - от 1 януари 2022 г. досега, до днес е 45 744 отвода и самоотвода (отводите са 4966, докато самоотводите са 40 808).

Екатерина Баксанова от Правната програма на Института за пазарна икономика изтълкува данните така:

"Възниква основателно съмнение дали причините не са други, дали става въпрос за натиск, страх, мързел. Трябва да има факти, за да става видимо за очертаващ конфликт“.

Обяснението "мързел" е нелепо и е крайно обидно и несправедливо за магистратите. Защото в момента, в който например някой съдия се освободи от някакво дело чрез отвод или самоотвод, веднага му възлагат други - нови.

Обясненията за натиск и страх са далеч по-основателни.

Например на мен ми направи впечатление удивително високото число самоотводи при дела в административните съдилища, вкл. и в Административен съд - София град. Конфликтите, които решават тези съдилища, са конфликти между гражданите, техните организации и държавните органи.

Личният ми извод, след като анализирах резултатите е, че държавни висши и най-висши администратори, овластени с много власт и считащи държавата си и съдилищата като бащиния, упражняват по тези дела неправоморен натиск върху съдиите. Относително най-висок % от тези отводи и самоотводи са делата, свързани с НАП.

Накратко: съдиите там са подложени на огромен и неправомерен натиск от държавни институции, на който трудно се удържа. При това справката от делата сочи, че отводите и самоотводите са концентрирани в сравнително малка група дела - по няколко такива в едно и нерядко и на първа, и на втора инстанция.

Например огромен натиск беше упражнен върху съдебните състави в този съд по делото на НАП срещу съпругата на бившия председател на Върховния касационен съд Лозан Панов - Елисавета Панова. Тя беше изненадана с ревизионен акт и съобщение от държавен изпълнител за запори - чак през от 2020 г. и с претенции за укрити доходи в периода 2012-2016 г. - от осем до четири години по-рано, които, кой знае защо и толкова години НАП не е забелязвал.

В случая с Елисавета Панова това се случи, когато съпругът ѝ започна да критикува действията на политическата каста у нас и състоянието на съдебната система и стана ясно, че ще бъде кандидат за президент. Съответно НАП се задейства като бухалка заедно със съдебните изпълнители. Всичко, претендирано за дължимо, се оказа недължимо, защото е било платено според законите и в съответните срокове. Накрая, доколкото знам, делото беше спечелено от семейството, но години наред тормозът и неприятностите бяха налице.

Предполагам, че спечелването е от редките такива случаи, защото не всеки си има съпруг, който е бил върховен съдия и председател на Върховния касационен съд, действащ съдия е и момента, бил е кандидат за президент (което според мен роди това преследване) и не всеки може да получи такава обществена гласност у нас и в чужбина за политически мотивирани и неправомерни действия срещу семейството му.

Но нищо ново под слънцето!

Познато ми е от личен опит, защото държавата гони и далеч по-незнаменити хора по този начин. Например аз лично водя такива дела с НАП заради жена ми. Агенцията досега е издала близо 10 различни административни актове, някои от които си противоречат, а всички подлежат на отделни разглеждания.

По нейно искане сегашното дело се разрои на две дела, само и само да избегне отсъждането по незаконните ѝ действия: години наред не е съобщила данъчен акт (антидатиран с дата от 2016 г. според мен) за претендирани осигуровки и данъци и не е съобщавала за наложен време оно запор. Той е отпреди 8 години и е върху неидентифициран точно модел автомобил и с погрешно посочени негови съсобственици, след които е и съпругата ми. При това автомобилът е предаден – напълно според закона, на вторични суровини.

Защо е този фиктивен запор от НАП? От една страна да не тече евентуалната 5-годишна давност, а от друга, по- съществената - да се създадат трудности на семейството, понеже запорът и претендираните вземания са предадени на ЧСИ. Последното данъчно разпореждане на НАП от края на мин. г. е включило фиктивни задължения за социални осигуровки, които са посочени като недължими със задължително предписание от НОИ и са били обект на съдебен процес, който не ги е признал, но НАП отново ги посочва като дължими, за да притиска семейството ми и доходите ни!

А с нова дата от мин. г. замени скандалния запор върху фиктивния автомобил и наложи запор върху две банкови сметки. Едната е новооткрита, а другата е престъпно антидатирана преди години – от 2016 г . и престъпно оформена на името на жена ми без нейно знание и нейно съгласие – нито писмено, нито вербално и от която сметка тя си няма хал-хабер. Върхът е, че Първа инвестиционна банка (Цеко от Алеко и сие) отказва да предостави каквато и да е информация за тази банкова сметка: кой и как я е открил преди години и какви операции има по нея, макар че като титуляр формално фигурира името на съпруга ми. Сега ще видим дали съдът ще уважи искането ми да задължи банката да предостави тази информация.

Има обяснение защо такава фиктивна банкова сметка като основание за запор и неприятности с ЧСИ е открита в Първа инвестиционна банка, а не в някоя друга. Тази банка през годините е разследвана от мен заради тежки нейни нарушения, посочвал я като банкрутирала на два пъти и на два пъти спасявана с държавна помощ. Нейните собственици-банкери по мое мнение, което съм аргументирал, вкл. и с постове тук, в профила ми, са аферисти и мошеници.

Никой съдия не иска да попадне на прицела на бухалката НАП, в случая действащ не срещу мен пряко, а заобиколно - заради остри мои разобличения за афериста Спецов, застанал начело на институцията и моите критики към баш-боса му министър Асен Василев.

Историята е показателна за недопустимия натиск върху съдиите, вкл. чрез създаване фалшиви документи.

Е, за чудене ли е, че досега 6 поредни съдебни състава се отвеждат от този скандален казус. Три от тях - по мое искане, понеже като разследващ журналист поисках отводи заради разкрит от мен недопустим външен натиск върху съдиите, другите 3 – по тяхно решение със самоотводи. Отвеждат се от делото, защото иначе трябва официално да сезират прокуратурата за престъпни действия на висши длъжностни лица в държавата и влиятелни банкери, като ги посочат в решението си по делата.

Кой ще защити съдиите, ако отсъждат по справедливост? Държавата ли – не! Не, защото именно тя в случая действа престъпно!

Разказвам този случай, понеже почти половината от отводите и самоотводите в съдебната система за тези три години и два месеца - 45 744 броя, са концентрирани в малък на брой дела. По всяко от тях има низ от отказ на съдебните състави да ги разглеждат. Това е недвусмислено доказателство за упражнявания натиск върху съда от външни фактори - държавни и частни върху иначе независимото правосъдие.

Показателна статистика: през 2020-та година НАП се присеща за уж неплатени осигуровки и данъци от време оно и оформя запори от време оно – от 2016 г. по 36 такива дела. Все за хора, които в бизнеса си имат влиятелни конкуренти с политически протекции или са неудобни за властта като журналисти или общественици, понеже я критикуват. Числото 36 е онези случаи, за които имам информация, а колко са в действителност, само НАП, съдилищата и Господа знаят.

От тези отводи и самотводи в съдебната система над 15 000 са по граждански дела в районните съдилища.

Забележителното в тази статистика е, че в Софийски районен съд, в който се гледат близо половината от делата в страната, за три години и два месеца от общо националните 45 744 отвода и самоотводи е само с 469 отводи и самоотводи. На другия край, на върха на стълбицата е Софийски градски съд - с 7416 отвода и самоотвода.

Не съм изненадан - цял масив данни документира, че редица съдебни състави от Софийски районен съд нито спазват изискванията да се отвеждат при наличие на конфликт на интереси, нито пък уважават исканията за отвод, като действат по удивително еднакъв шаблон - незаконосъобразно не се произнасят по тях. Отдавна твърдя, че това съдилище, което е най-същественото в страната, все повече се превръща в правораздаване тип "Шериат". Подобна практика съществува и в Софийски апелативен съд.

Но иначе основната част от отводите и самотводите по гражданските дела са в провинцията. Логично е за мен. Още по-логично е, че Варненският районен съд е от първенците сред тези извън столицата. Напомням ви моето определение - на изток България не граничи с Черно море, а с мафията. Там, както знаем, колят и бесят няколко бизнесмени-феодали съвместно с кметовете и заедно с ОПГ - организирана престъпна група от някои държавни чиновници около тях.

Отново ще повторя: никаква съдебна реформа, засягаща единствено и само Прокуратурата, не е реформа, а само нейна имитация.

Над прокуратурата е съдът, който контролира нейните действия. И всички досегашни безобразия на Прокуратурата нямаше да ги има, ако съдът си беше на мястото.

Но и да си бъде на мястото, поради нашето законодателство той не е с правомощия да поправи нефелната работа на прокуратурата. И не е в състояние да отсъжда законосъобразно. Натискът от външни фактори - политически и задкулисни е такъв, че не всеки човек може да го удържи. Помня репликата на една съдийка, прегазила като с валяк законите и процесуалните правила, когато разследвах дело-бухалка срещу конкурент в бизнеса на семейството и на влиятелен политик: "набиха детето ми и ме заплашиха, че ще го осакатят".

Знам и за изкушенията от подкупите, които достигат шестцифрени суми при по-особени случаи + обещанията за кариерно развитие на съдии и прокурори (като се изцапаш непоправимо, ставаш удобен за върховете на съдебната и прокурорска система - винаги си зависим от евентуални разкрития и съответно осъждането ти).

За породен път ще напомня, че "Коза Ностра" беше разгромена в Италия с магистрати с особен статус - "съдия-следовател". По този начин беше избегната парализата на италианската Темида и се стигна до дъното на мафията и нейното срастване с политиката. Акцентът там беше върху специален статус на магистрати: съдиите-следователи с права на цялостно разследване и всякакви разследващи действия.

Без цялостно преразглеждане на кодекси и закони, без цялостна системна реформа на съдебната система цялата пара на красивите приказки отива в свирката на локомотива, докато колелата му продължават да буксуват върху релсите на демокрацията.

Григор Лилов