Зимата е критичен сезон за сърцето. Студът, мразовитият вятър, често силно замърсеният и влажен въздух, предизвикват дистрес и дезадаптация на кръвоносните съдове. През този сезон е по-вероятно да се обострят някои оплаквания при сърдечно болни, като влошен контрол на кръвното налягане и понякога гръдна болка при излагане на студено.

За пациентите с артериалната хипертония студеното време често е причина за промяна на лечението. Рязкото застудяване и продължителното излагане на ниски температури предизвикват свиване на периферните артериални съдове, оттам и повишаване на кръвното налягане. Дългогодишните хипертоници имат опит със сезонна корекция на терапията, но по-младите не. Разбира се, тя трябва да се прави от специалист.

Студеното време може да донесе допълнителни проблеми и болка в гърдите и за пациентите с коронарна болест. Трудно може да се каже дали случаите на миокарден инфаркт зачестяват в най-студеното време. Предразполагащи фактори за по-високата честота биха могли да бъдат високата вазореактивност на коронарните артерии, повишената съсирваемост на кръвта и подчертаното неспазване на назначената терапия и диетичен режим през зимния сезон, пояснява проф. Ивайло Даскалов, началник на Клиника по кардиология на ВМА.

Кои са тревожните симптоми, за които трябва да сме „нащрек“? Силна гръдна болка с или без излъчване към лявата ръка и/или към шията, и/или гърба, много често има гадене с или без повръщане. Тези оплаквания не преминават, дори се засилват. В тези случаи се налага спешна медицинска помощ.

В сезона на грипа и букета от вируси, трябва да имаме едно наум за усложненията по отношение на сърцето, до които може да доведе грипната инфекция: миокардит, перикардит и комбинация от двете – миоперикардит. Според научните данни, между 10 и 15% от заболелите развиват усложнения. В леките случаи, болестта се самоизлекува и пациентът може никога да не разбере, че е имал сърдечен проблем. Единствен признак могат да са грипоподобните оплаквания. В другия спектър са тежките случаи, когато инфекцията може да предизвика симптоми на сърдечна недостатъчност и нарушения на сърдечния ритъм и/или проводимост. Вероятността пациентите, боледуващи от асоциирана с грип пневмония да попаднат в тази група съвсем не е малка поради факта, че възпалителните белодробни промени твърде често се съпътстват от парапневмонично имуномедиирано възпаление и на сърцето. Всичко това поставя тези болни във висок непосредствен риск, свързан с прогнозата., пояснява специалистът.

По думите му, много важен въпрос е връщането към обичайната физическа активност и спортуване след излекуване да става под лекарско наблюдение и след достатъчно надеждно контролиран период без симптоми – не по-кратък от 3 до 6 месеца. При пациенти, при които са налице оплаквания, особено температура, е задължително щателно изследване на сърцето и белия дроб преди да се пристъпи към физическа активност. При активните спортисти е необходима професионална преценка за годност преди включване в тренировъчен цикъл.

След по-тежко боледуване се налага и рехабилитация, защото няколко месеца след това тези пациенти продължават да страдат от остатъчни симптоми.

Малък процент от преболедовалите възпалителни сърдечни болестипациенти остават с трайни промени в сърцето, които да са причина за постоянни или епизодично обострящи се оплаквания от задух, лесна умора и аритмия. Такива оплаквания могат да се появят при напълно здрави преди това, млади хора, без никакви придружаващи заболявания. Затова сериозно внимание трябва да се обръща на профилактиката.

Към настоящия етап единственото научно доказано ефективно средство за профилактика е ваксинацията и носенето на предпазни маски в хода на грипната епидемия. Сърдечно болните пациенти не са противопоказани за ваксинация. Напротив! Тази група е високо рискова и подлежи по медицински показания на ваксинация, за да се избегнат тежка форма на протичане и летален изход, подчертава проф. Даскалов.

В заключение той обръща внимание на здравословното хранене през зимата, прием на повече пресни плодове и зеленчуци. Както и на вредата за сърцето от съботно-неделните и празнични маратони на маса, с преяждане и препиване.

Как да адаптираме ежедневния си режим, за да държим сърцето си в добра форма през мразовитите дни? Със здравословна храна, поддържайки оптимално тегло, спортуване в свободното време, повече разходки, осемчасов сън, избягване на психическия стрес, без цигари и алкохол и разбира се – с редовни профилактични прегледи.

Източник: ВМА