Скорошният ръст на цената на златото до нови исторически върхове от над 3400 долара за унция може да продължи, прогнозират редица анализатори. Но същевременно някои от тях изразяват съмнения в устойчивостта на това рали, пише money.bg.

Причината? Нито една от популярните теории, опитващи се да обяснят възхода на златото, не може да бъде обективно доказана.

И макар това да звучи обезкуражаващо, Клод Ерб - бивш търговец на суровини в TCW (Trust Company of the West) - припомня, че инвеститорите винаги са изправени пред тази дилема. Заедно с професора от университета Дюк, Кембъл Харви, Ерб провежда знаково проучване през 2012 г., когато златото за последно достигна рекордни стойности. Тогава те прогнозираха спад в цената на благородния метал - прогноза, която се сбъдна, след като златото изгуби над 40% от стойността си в рамките на пет години (дори повече при отчитане на инфлацията).

В интервю Ерб подчертава: "Инвестирането означава да вярваш в нещо, което е недоказуемо. Няма обективно обяснение защо златото се търгува на днешните нива." Макар да не би се изненадал, ако цената отново поеме надолу, както през 2012 г., той признава, че няма как да предвиди бъдещето със сигурност.

Ерб изповядва философия, позната като "епистемично смирение" - подход, асоцииран с покойния Чарли Мънгър, или това, което Хауърд Маркс от Oaktree Capital нарича "илюзия за знанието". А както ще покажат следващите аргументи, има основателни причини да подхождате предпазливо към всяка прогноза за цената на златото.

Връщане към средната стойност

В основата на тезата на Ерб и Харви от 2012 г. е идеята за връщане към средната стойност. Те предполагат, че съотношението между цената на златото и индекса на потребителските цени (CPI) няма дългосрочна тенденция. Когато това съотношение значително надхвърли историческото си средно, се очаква последващо понижение.

Тази теория се потвърди не само през 2012 г., но и през 1980 г. и 2022 г. В момента съотношението злато/CPI е на рекордно високо ниво от над 10, спрямо средно около 4 за последните 50 години.

Но тук идва уловката: статистическата значимост на този аргумент е слаба. Корелацията между промените в това съотношение и последващите 10-годишни промени в цената на златото е ниска - едва 7% (измерено чрез r-квадрат), което означава, че над 90% от динамиката на златото не се обяснява с този фактор.

Хедж срещу инфлация: надежден ли е златният щит?

Макар често да се приема за сигурен хедж срещу инфлацията, златото се оказва далеч по-нестабилен инструмент в краткосрочен и средносрочен план. Ерб и Харви намират известни доказателства, че в дълги хоризонти (десетилетия и повече) златото предпазва от инфлация, но в по-кратки периоди неговата реална, коригирана цена е силно волатилна.

Както пише Харви: "Когато използвате актив с 15% волатилност (златото), за да хеджирате нещо с под 2% волатилност (CPI), е почти сигурно, че хеджът ще бъде ненадежден."

Хедж срещу срив на фондовите пазари

Друга популярна теза е, че златото действа като защита при борсови кризи. Но историята показва смесени резултати.

При 12-те мечи пазара на акции от 1980 г. насам, златото поскъпва в половината от случаите, а в другата половина губи стойност.

Хедж срещу слаб долар: мит или реалност?

Съществува и тезата, че златото защитава срещу обезценяване на щатския долар. Но и тук историческите данни са слаби.

От 1980 г. насам, корелацията между месечните промени в цената на златото и индекса на долара обяснява само 7% от движението на благородния метал.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на активи.