Стефан Цвайг се ражда във Виена в еврейско семейство. Той е родоначалник на психологическия роман, също така признат есеист. Той е сред най-значимите писатели на ХХ век. През 30-те години на ХХ век е на върха на славата си, но след възхода на Третия райх е принуден да напусне родината си. Живее в Лондон, Ню Йорк и бразилския град Петрополис, където отнема живота си през 1944 г. На български са преведени книгите му „Амок”, „Нетърпеливо сърце”, „Шахматна новела”, „Опиянението от промяната” и др.
Репутацията му го нарежда единствено след Мигел де Сервантес в испанската литература. Написал е около 3 000 сонета, 3 романа, 4 новели, 9 поетически епоса и около 1 800 пиеси, което го прави един от най-плодовитите автори в историята на литературата. Възхищавали са му се както Сервантес, който е негов съвременник, така и Гьоте.