Сигрид Унсет е норвежка писателка, лауреат на Нобелова награда за литература за 1928 година, известна с романите си за скандинавските страни през Средновековието. Портретът на писателката е изобразен на банкнотата от 500 крони. Тя напуска света на живите на 10 юни през 1947 година едва на 67.
Днешните момчета със сигурност не са като момчетата отпреди 50-60 години. Най-малкото заради „дребната” подробност, че, унесени в дебнене на покемони и прочее виртуални измишльотини, не се сещат да посегнат към приключенските романи от детството на своите бащи и дядовци. Навремето с автори като Емилио Салгари не едно хлапе обиколя морета и океани, наблюдава пиратски нашествия, бури и корабокрушения…
Кой не харесва чилийската писателка? Нейните книги ни потапят в свят на символика, присъща единствено на любовта и надеждата. След собствена ѝ майка, най-важният човек в живота ѝ е чичо ѝ Салвадор Алиенде, който се превръща в неин кумир още от детските години.
”Книгите ми описват по необходимост трудни времена, в тях говоря за ампутирани животи в условията на диктаторски режим, за ежедневието на немското малцинство – снишаващо се пред външния свят, но вътрешно автократично – и неговото изчезване вследствие на емиграцията в Германия. Ето защо за много хора моите книги са свидетелства. Но когато пиша, аз не се чувствам като свидетелка. Научих се да пиша чрез тишина и в мълчание. Ето така започна всичко.” – споделя писателката още през 2002 година. А на Нобеловата лекция през 2009-а добавя: “Всяка дума в лицето знае нещо за дяволския кръг и не го казва. Звукът на думите знае, че трябва да мами, защото обектите подлъгват със своя материал, а чувствата – със своите жестове”.