Снимка: БТА Познавам стила на Валерия Велева. Този непресъхващ извор на поетика и патетика в журналистиката не може да бъде скрит с липсата на авторски подпис.
Така е и със статията, озаглавена „Уникален политически път! Илияна Йотова – от „Позитано“ 20 до президент на България“.
В подобието на очерк за Илияна Йотова, Велева надминава в някои отношения самата себе си от времето, в което последователно е писала дитирамби за Ахмед Доган, за Иван Костов, за Георги Първанов, за Корнелия Нинова, за Бойко Борисов, за Делян Пеевски, за Атанас Зафиров, за различни олигарси, за важни фигури на прехода и за всеки, за когото трябва. И за да не съм голословен, минавам към цитатите.
„Човек само може да мечтае за съдбата, която й отвори всички възможности, а Илияна ги реализира по най-блестящия начин, извоювайки уважението и респекта към себе си, както от съмишленици, така и от опоненти.
Това се дължи на възпитанието, на образованието, на преживяните битки на политическия терен, на личностните й качества: умението да балансира, да чува, да комуникира, да търси съгласие, без да прави безпринципни компромиси, да отстоява позиции и да уважава другото мнение.
Пред очите на всички Илияна Йотова израсна от журналист през политик до първи държавник… Когато се изказва по даден проблем, тя е винаги подготвена до най-малките детайли.
Йотова може да говори за енергетика експертно така, както цитира френски класици или рецитира поезия. Може да говори и с академици, и с обикновени хора“, каканиже лигаво Велева.
Целта винаги е точна – правилните хора. Единствено сладникавото излияние отблъсква публиката и образува неприятното усещане за гниене. Процес, който от дълго време е обхванал цялата ни журналистика. Сменят се само обектите на вдъхновение. Масажистите си остават едни и същи. С малки и незначителни изключения.
Иво Димитров
Източник: Filternews.bg







old_beggar
20.01.2026 18:03ех, още веднъж, още много, много пъти...?