Активните потребители на изкуствен интелект съобщават, че са умствено претоварени от необходимостта постоянно да са в крак с технологиите, предназначени да улеснят живота им.

Твърде много редове код за анализ, армии от ИИ асистенти, които е нужно да се управляват и дълги подкани за писане са сред оплакванията на закоравелите потребители на изкуствен интелект.

Консултантите от Boston Consulting Group (BCG) нарекоха феномена „изпържване на мозъка от изкуствен интелект“, състояние на умствено и психическо изтощение, произтичащо „от прекомерната употреба или надзор на инструменти с изкуствен интелект, което надхвърля нашите когнитивни възможности“.

Възходът на ИИ агентите, които са склонни да изпълняват компютърни задачи при поискване, постави потребителите в позиция да управляват интелигентни, бързи дигитални работници, вместо сами да се справят с работата.

 „Това е съвсем нов вид когнитивно натоварване“, каза Бен Уиглър, съосновател на стартъпа LoveMind AI. „Трябва наистина да се грижите за тези модели.“

Хората, изпитващи бърнаут от използването на изкуствен интелект, не се занимават с технологиите небрежно – те създават легиони от агенти, които трябва постоянно да бъдат управлявани, според Тим Нортън, основател на консултантската компания за интеграция на изкуствен интелект nouvreLabs.

„Именно това е причината за прегарянето“, пише Нортън в публикация X.

BCG и други обаче не смятат, че изкуственият интелект е причина за професионалния бърнаут при хората.

Проучване на BCG сред 1488 професионалисти в САЩ всъщност установява спад в нивата на бърнаут, когато изкуственият интелект поема повтарящи се работни задачи.

Засега „изпържването на мозъка“ е предимно проклятие за разработчиците на софтуер, като се има предвид, че агентите с изкуствен интелект бързо се справят с писането на компютърен код.

„Жестоката ирония е, че генерираният от изкуствен интелект код изисква по-внимателен преглед от кода, написан от човек“, пише софтуерният инженер Сидхант Харе в публикация в блога си.

 „Много е страшно да се ангажираш със стотици редове код, написан от изкуствен интелект, защото съществува риск от пропуски в сигурността или просто от неразбиране на цялата кодова база“, добави Адам Макинтош, програмист за канадска компания.

И ако ИИ агентите не се контролират от човек, те биха могли да разберат погрешно инструкция и да се отклонят по грешен път на обработка, което води до това бизнесът да плаща за пропиляна изчислителна мощност.

Уиглър отбеляза, че обещанието за бързо постигане на цели с изкуствен интелект изкушава екипите на нови технологични компании, които вече са склонни към дълги работни дни, да губят представа за времето и да остават на работа до по-късно през нощта.

„Има уникален вид хакване на награди, което може да продължи, когато имате продуктивност в мащаб, който насърчава работа до късни часове“, каза Уиглър.

Макинтош си спомни как е прекарал 15 последователни часа в фина настройка на около 25 000 реда код в приложение.

„Накрая почувствах, че вече не мога да програмирам“, спомня си той.

„Чувствах, че нивото на допамин е понижен, защото бях раздразнителен и не исках да отговарям на елементарни въпроси за моя ден.“

Музикант и учител, който поиска да остане анонимен, разказа за борбата си да остави мозъка си „на пауза“,  вместо да прекарва вечери в експериментиране с изкуствен интелект.

Въпреки това, всички интервюирани за тази публикация изразиха като цяло положително отношение спрямо изкуствения интелект, въпреки недостатъците.

В наскоро публикувано проучване BCG препоръчва ръководителите на компании да установят ясни ограничения относно използването на изкуствен интелект от служителите и надзора върху него.

Въпреки това, „този аспект за грижата за себе си не е ценност на работното място в Америка“, каза Уиглър.

„Така че съм много скептичен относно това дали ще бъде здравословно или дори качествено в дългосрочен план.“