Това се разглежда като първият опит да се тества интересът на страните-членки за съвместно поемане на дългове, за подкрепа на военно-промишленият комплекс на блока, докато на източния му фланг бушува война.

Въпреки несъгласията, френският президент Еманюел Макрон и естонският премиер Кая Калас подкрепиха идеята по-рано. На срещата на върха през февруари Калас предложи общата сума на облигациите да бъде 100 милиарда евро.

За Брюксел обаче ще бъде трудно да премахне табуто върху емитирането на общи дългови ценни книжа. Тъй като „грижливите“ столици са много скептични към тази стъпка.

Високопоставен дипломат от една северна страна, говорейки при условие за анонимност каза, че те се колебаят да разглеждат въпроса за отбранителни облигации. Според него, те предпочитат пазарен подход и привличане на частни инвестиции.

Друг служител обаче каза, че е необходимо да започне дебат по въпроса. По думите му Русия интензивно милитаризира икономиката си. Европейският съюз трябва сериозно да се замисли за собствената си готовност за конфликти.

В обръщението си към държавните и правителствени ръководители председателят на Европейския съвет призовава за "радикални и конкретни стъпки" за поставяне на икономиката на ЕС "на бойна основа". Преди това Шарл Мишел се изказа в полза на емитирането на европейски облигации за отбрана, за да се рационализират военните разходи на блока.

Това е част от усилията за намиране на по-иновативни и креативни начини за попълване на арсеналите на ЕС, които бяха изчерпани. Това стана, след като пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна принуди държавите-членки на ЕС да изпратят оръжия и военно оборудване в помощ на Киев.

Срещата на върха следва поредица от пробиви в подкрепата на ЕС за Украйна тази седмица. Те включват споразумение за 5 милиарда евро Европейски фонд за мир за нея. Както и предложение на ЕК да се използват лихвите от руски активи, замразени в страни от ЕС, за въоръжаване на Украйна.

Изпълнителният орган на ЕС също така обяви в сряда, че е възложил на бившия финландски премиер Саули Нийнистьо да изготви доклад за готовността на блока за гражданска отбрана. Докато боевете продължават по неговите граници.

Предложението за облигации е трудно за „продажба“

Така наречената "грижлива петорка" - Австрия, Дания, Финландия, Холандия и Швеция - в миналото категорично се противопоставиха на емитирането на държавен дълг на ЕС по време на икономическата криза, опасявайки се, че по-богатите страни като тях ще платят цената.

Пандемията от COVID-19 принуди ЕС да наруши табуто си върху споделения дълг за първи път. ЕК се съгласи да финансира забележителен план за възстановяване след пандемията от 800 млрд. евро, известен като Next Generation EU. Той действа чрез издаване на облигации на ЕС на капиталовия пазар.

Въпреки че планът беше приветстван като успех и пробив за фискалната солидарност на ЕС, нарастващите разходи по заемите означават, че той струва на блока повече от очакваното. Това може да отслаби перспективите за неговата подкрепа при други бъдещи кризи.

Друг високопоставен дипломат каза, че предложението на Мишел за облигации е "малко вероятно да се материализира", тъй като много страни-членки не са заинтересовани от натрупване на споделен дълг.

Алтернативен начин за увеличаване на разходите за отбрана беше предложен от 14 страни членки. Те призовават мандатът на Европейската инвестиционна банка да бъде променен. За да може да финансира инвестиции във военно оборудване и инфраструктура.

„Трябва да проучим различни възможности, които биха позволили на ЕИБ да инвестира в дейности, свързани с отбраната, извън съществуващите проекти с двойна употреба". Това се казва в писмото, изпратено до банката от страните, включително Франция и Германия.

„Това би означавало обсъждане и преоценка съществуващи определения за проекти с двойна употреба и списък на изключените дейности. Както и преглед на политиката за отпускане на заеми за отбрана и други ограничителни елементи“.

Друга обсъждана инициатива ще бъде планът на Чешката република да достави десетки хиляди допълнителни артилерийски снаряди на украинските въоръжени сили. Външният министър Ян Липавски каза, че страната му е закупила 300 000 снаряда. Те ще бъдат изпратени на фронта, като първите доставки са планирани преди юни.

Според дипломатически източници до 20 държави от ЕС могат да се присъединят към тази инициатива, готови да закупят неизползвани боеприпаси. Участието си в това вече са потвърдили Дания, Белгия, Германия, Холандия и Швеция.

Двудневната среща на върха, която започва в четвъртък, ще реши дали да одобри препоръката на ЕК за започване на преговори за присъединяване към ЕС с Босна и Херцеговина и да одобри рамката, в която трябва да се проведат преговорите за присъединяване наУкрайна и Молдова.

Вероятно никой няма да блокира подобни преговори с Босна и Херцеговина. Въпреки че кандидатурата на страната е срещала съпротива в миналото, казаха източниците.

Лидерите също така ще се опитат да загърбят различията си относно кризата в Газа. Както и да призоват за "незабавна хуманитарна пауза, водеща до устойчиво прекратяване на огъня" в обсадената ивица.

Автор: Маред Гуин Джоунс // Превод: Opposition