От Берлин до София: Разбиране на тенденциите, които формират бъдещето в ера на несигурност
Събота е, 31 май 2025 г., слънцето грее, но световната политика е бурна като морето в Созопол през февруари. Като топ журналист с нюх за драмата, ще ви разкажа за последната седмица - с малко хумор и много истина, защото, честно казано, светът е толкова объркан, че само с усмивка можем да го разберем!
Германия: Коалицията на Мерц и икономическите танци на ръба
В Германия Фридрих Мерц, новият канцлер от CDU/CSU, и неговите SPD партньори са като двойка на сватба, която не може да реши дали да танцува валс, или да се сбие на дансинга. След февруарските избори коалицията им е крехка като порцеланова чаша в ръцете на пиян чичо. Икономиката е в рецесия, а Тръмп (да, пак той!) заплашва с нови тарифи, които ще ударят германския износ по-силно от баварска бира в главата. Бизнесът крещи за инвестиции, но „дълговата спирачка“ - онази германска мания за бюджетна дисциплина - е като свекърва, която не дава мира. Ще успеят ли да намерят баланс, или ще видим още хаос? Аз залагам на второто - защото Германия обича да си усложнява живота.
България: 100 дни на Желязков и политически цирк
Тук, в родна София, правителството на Росен Желязков отбеляза 100 дни на власт с гръм и трясък - но не от фанфари, а от недоволни граждани. 66% от българите са готови да изхвърлят ГЕРБ и партньорите им през прозореца, ако можеха. Политическата сцена е като сапунена опера - Радев размахва пръст от едната страна, ГЕРБ и ДПС се опитват да запазят крехкото си мнозинство, а „Демократична България“ играе ролята на морален компас, който обаче май е забравил накъде сочи север. Икономиката? Ръст с 3,1% БВП - Ура! Но демографската криза е като черна дупка - младите бягат към Берлин и Лондон, а в парламента ветераните си разменят остроумия от 90-те. Еврозоната? Още я чакаме, като в чакалня при зъболекар - дълго и болезнено. А корупцията? Тя си е тук, като лоялен приятел, който никога не си тръгва от купона.
Глобална сцена: Пакистан и Кения в огън и пламъци
Докато ние си пием кафето, в Пакистан и Кения народът е на улицата, и то не за да празнува. В Пакистан цените на брашното и тока са скочили до небесата - хората крещят, правителството мълчи, а улиците са по-горещи от пещ за хляб. В Кения пък данъчните реформи на президента Уилям Руто (да, още е на власт!) предизвикаха масови бунтове. Протестиращите искат справедливост, но правителството отговаря с водни оръдия и празни обещания. Светът е като котел под налягане - икономическите болки раждат политически пожари, а липсата на смели лидери само налива още масло в огъня. Аз си мисля, може би светът има нужда от малко българска чалга, за да се отпусне?
Какво следва: Реформи или хаос?
Светът през май 2025 г. е като цирк с три писти - всички викат, никой не слуша, а публиката (т.е. ние) се чуди дали да аплодира, или да бяга. Германия трябва да реши дали ще инвестира, или ще продължи да брои стотинките си. България пък е на кръстопът - или ще се реформира, или ще потъне в още един цикъл от избори и скандали. А глобално? Пакистан и Кения са само върхът на айсберга - ако лидерите не започнат да мислят дългосрочно, ще видим още протести, още кризи, още хаос. Но аз съм оптимист (или може би е узото?) - вярвам, че от този хаос може да излезе нещо добро, ако има смелост и визия. А дотогава - наздраве, светът чака!
Big5.bg
Още новини четете в категория
Свят
27.2 С
24.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
